Неизвестно за известните: Поръчка от Мусолини, филмови звезди и убийство създават достойна за филм история на модна къща

Историята на световноизвестната модна къща Gucci е богата на събития, достойни за филм. Марката дължи произхода си на италианеца Гучио Гучи, роден във Флоренция в семейство на занаятчии. Отношенията на младия мъж с баща му били обтегнати, затова той постоянно се стремял към независимост. На 23 години Гучио се опитва да започне собствен бизнес, като създава малка работилница, специализирана в конски сбруи. Бизнесът обаче се проваля и в началото на 1900 г. италианецът решава да напусне родината си и да се отправи към Англия, където търси допълнителен професионален опит.

В Лондон Гучи намира работа в хотел „Савой“, където работи 10 години, като служи като портиер, асансьорист и сервитьор. Младият мъж е дълбоко впечатлен от куфарите и чантите на богатите гости. През 1921 г. Гучио се завръща в Италия и основава компания за производство на куфари, дрехи и аксесоари за конен спорт. Този път нещата вървят добре - Гучио използва само най-висококачествена кожа, така че всичко, което произвежда, е превъзходно. Така продуктите му печелят популярност в Европа.

РАБОТИЛНИЦА, ФАБРИКА И ДВОРЕЦЪТ НА МУСОЛИНИ

По това време Гучио вече имал семейство -  съпруга и шест деца. Синовете му започнали да работят в работилницата на баща си. Най-големият Алдо, измислил логото на компанията – инициалите GG, което направило изделията, изработени в работилницата на Гучи, лесни за разпознаване и запомняне.

До 1937 г. малката работилница е заменена от истинска семейна фабрика, произвеждаща дамски ръкавици и чанти. Семейство Гучи открива магазин на улица „Кондоти“ в Рим, а три години по-късно бутици на Gucci се появяват в цялата страна. Алдо разнообразява продуктовата гама с вратовръзки и шалове. Втората световна война се оказва труден период за почти всички производители и Gucc е сред тях.

Въпреки че продажбите спадат, а печалбите на компанията намаляват, фабриката продължава да работи. Но все пак висококачествената естествена кожа трябва да бъде заменена с коноп, лен и юта.

Модната къща получава поръчка от Бенито Мусолини да обзаведе неговия дворец -  ход, който е от голяма полза за Gucci. Компанията устоява на войната и навлиза в следвоенната ера, подкрепена от опита си във времена на криза.

Новият свят диктува различни условия. През 1947 г. е пусната на пазара емблематичната бамбукова чанта (Bamboo Bag), която се превръща в символ на модната къща Gucci. Нейният дизайн с форма на седло и бамбукова дръжка предизвикват сензация в света на модата.

Снимка: Shutterstock

Малко по-късно се появяват и други артикули, които ще се превърнат в отличителни черти на марката – копринени шалове с шарка от преплетени панделки и велурени мокасини, украсени с метални закопчалки.

ОДРИ ХЕПБЪРН И "РИМСКА ВАКАНЦИЯ"

Новите артикули са хит сред публиката и филмови звезди започват да ги избират, за да завършат визиите си. Облекла на Gucci могат да се видят в емблематични филми. Например, Одри Хепбърн в известната „Римска ваканция“ носи мокасините на марката, а около врата си има тънък, ефирен шал от този италиански производител.

През 1953 г. Алдо Гучи успява да изведе марката в чужбина, отваряйки първия бутик Gucci в чужбина на Пето авеню в Ню Йорк. Същата година се случва трагично събитие - Гучио Гучи умира, което поставя началото на труден период за компанията.

Многобройните деца и роднини на Гучио прекарват дълго време в разделяне на останалото му състояние, участвайки в множество съдебни битки. В крайна сметка половината от акциите на компанията отиват при най-големия син на Гучи, Алдо, който поема и продължава да развива компанията. Gucci пуска линии дамски дрехи, кожи и парфюми.

Снимка: Shutterstock

Публиката е във възторг, като сред почитателите ѝ са Елизабет Тейлър, Грейс Кели и Жаклин Кенеди. Италианската марка продължава глобалната си експанзия, но през 70-те години на миналия век най-накрая я настъпва сериозна криза. Основната причина е отново разделение в семейство Гучи.

УКРИВАНЕ НА ДАНЪЦИ И ЖЕСТОКО УБИЙСТВО

След поредната семейна вражда, Алдо е осъден за укриване на данъци, а пълните управленски права са прехвърлени на племенника му Маурицио. Годините му на лидерство се отразяват негативно на репутацията на Gucci, тъй като Маурицио дава лиценза на продуктите на марката на азиатски компании. В резултат на това в края на 80-те години на миналия век по рафтовете на магазините започват да се появяват нискокачествени продукти, носещи името Gucci, което прави носенето на дрехите на марката непопулярно.

Когато Маурицио Гучи осъзнава какво се случва, той продава бизнеса на Investcorp. Оттогава членовете на семейството нямат никакво участие в модната къща.

Тогава се разиграва зловещата история с убийството на Маурицио Гучи, разказана във филма на Ридли Скот „Домът на Гучи“. Сутринта на 27март 1995 г.  Маурицио Гучи се отправя към офиса на новата си компания на ул. „Палестро“ 20 в Милано. При влизането в сградата той поздравява портиера Джузепе Онорато и се насочва към стълбите, когато зад него се приближава въоръжен мъж. Нападателят го прострелва четири пъти – два пъти в гърба, веднъж в седалището и последно в лявото слепоочие, като смъртоносен се оказва последният изстрел. Портиерът, станал свидетел на нападението и опитал се да се намеси, също е ранен. Убиецът побягва към недалечно място, където го очаква съучастник в автомобил Рено Клио.

Маурицио Гучи. Снимка: Getty Images

След като е отхвърлена хипотезата за престъпление, свързано с бизнес интереси, разследващите насочват вниманието си към съпругата на предприемача Патриция Реджани, която неколкократно публично изразява силна ненавист към него. Разследването по тази линия продължава, докато гостът в еднозвезден хотел в Милано Габриеле Карпанезе съобщава за Ивано Савиони - портиер в същия хотел, който според него се е хвалил, че знае подробности за убийството на Гучи и че е участвал в него.

Установено е, че Савиони е приятел или познат на Джузепина Ауриема, известна като Пина – екстрасенс и  довереница на Реджани. Подслушаните телефонни разговори между Савиони и Ауриема ясно разкриват участието им в престъплението, както и ролята на Реджани като поръчителка.

На 31 януари 1997 г. Патриция Реджани е задържана в дома си в Милано от Централната дирекция на криминалната полиция. В същата сутрин са арестувани и Бенедето Черауло – посочен като непосредствен извършител, Орацио Чикала – шофьор и съучастник, Ивано Савиони – организатор на престъплението, и Джузепина „Пина“ Ауриема – посредник между поръчителя и изпълнителите. Всички задържани, с изключение на Реджани и Ауриема, имат криминални досиета. Убийството е поръчано за 600 млн. лири.

Роберто Гучи, Джорджио Гучи и Маурицио Гучи /вдясно/ в нов магазин на Gucci в Париж през 1983 г. Снимка: Getty Images

Реджани и Орацио Чикала са осъдени на по 29 години лишаване от свобода – съответно като поръчител на убийството и като шофьор на извършителя; Бенедето Черауло получава доживотен затвор като физически убиец; Джузепина Ауриема е осъдена на 25 години за подпомагане и подбудителство, а Ивано Савиони – на 26 години като организатор на престъплението.

По-късно наказанията са редуцирани. Реджани излежава 18 години, като завършва присъдата си чрез доброволчески труд. През септември 2014 г., след освобождаването си, тя заявява в интервю, че желае да се върне на работа за Gucci, включително в творчески дейности и тестване на продукти, подчертавайки, че все още се чувства „г-жа Гучи“

Гробът на Маурицио Гучи. Снимка: Getty Images

ВРЪЩАНЕ КЪМ СЛАВАТА

Междувременно новото ръководство на компанията започва да възстановява предишната слава на Gucci, назначавайки Том Форд за креативен директор през 1994 г. Той създава мъжки колекции, които се продават като топъл хляб. Възстановеният престиж на компанията е белязан от вписването на Gucci в Книгата на рекордите на Гинес през 1999 г. за най-бърз възход на модна къща.

През 2004 г. акционерът на компанията се променя отново, като става Pinault Printemps Redoute, което води до серия от съкращения във висшето ръководство. Александра Факинети, която преди това е работила в Prada, става главен дизайнер на Gucci, но напуска италианската модна къща две години по-късно поради разногласия с ръководството.

Снимка: Shutterstock

През 2006 г. тя е заменена от Фрида Джанини. Когато представя дебютната си колекция парфюми, тя има огромен успех, като публиката получава бурни овации. Сега Алесандро Микеле е креативен директор на компанията, след като е организирал първото ревю както на дамска, така и на мъжка колекция. През 2019 г. марката Gucci е оценена на 15,949 милиарда долара, което е с 23% повече от 2018 г.