Неизвестно за известните: Скромният вестник, който се превърна в модната Библия

Известното американско списание Vogue, което е надживяло не едно поколение,  неотдавна навърши впечатляващата възраст от 130 години. В началото модната библия обаче е просто вестник, а негов основател е бизнесменът Артър Болдуин Тюрнюр. Първият тираж е отпечатан в Ню Йорк през декември 1892 г. Тогава един екземпляр е струвал 10 цента. Цели 70 години от съществуването си, издаието е насочено към представителките на висшето общество на Ню Йорк. Артър Тюрнюр замислил да създаде списание, в чиито публикации да се говори за навиците, отдиха, местата, които богатите дами посещават и дрехите, които носят. Вестникът бил твърде скромен, но веднага придобил репутация на уважавана от светското общество медия.

През 1905 г., година преди смъртта на Тюрнюр, Конд Монтроз Наст купува Vogue, и така поствя началото на своята издателска къща Condé Nast Publications. По решение на издателя, вестникът започва да излиза веднъж на 2 седмици, което продължава до 1973 г. След това се превръща в месечно списание. Цената на брой е увеличена от 10 на 15 цента. Именно Наст превърща Vogue от списание с тираж от 14 хиляди екземпляра и годишен доход от реклама на $100 хил., до култово американско модно издание.

Освен това Конд Наст извежда Vogue извън пределите на САЩ. През 1916 г. поради Първата световна война, са невъзможни доставките на списанието в Европа, така че тогава започва неговото отпечатване директно в Англия, след това и в Испания, Италия, Франция. Абонаментът за изданието се увеличава рязко по време на Голямата депресия, а и по-късно по време на Втората световна война. По това време редактор на  Vogue е известният критик и бившият редактор на Vanity Fair Франк Крауншийлд. Това е и време, в което няма професионални модели, така че шивачите трябва сами да обучават своите манекени как се върви по модния подиум.

Загоряло момиче с топка и начало на могъществото

През юли 1932 г. за първи път на корицата на америанския Vogue се появява цветна фотография, вместо възприетата за норма дотогава рисунка. Снимката е направена от  Едуард Жан Стайхен и показва загоряло момиче с плажна топка в ръце, което се превръща в нов образ на съвременна и в крак с модния тренд жена - здрава, активна и атлетична. Между другото, Наст въвежда специален дрескод за служителките в списанието - черни копринени чорапи, бели ръкавици, шапки и затворени обувки, Наст умира през 1942 г., след като ръководи списанието няколко години. По-късно изданието е купено от медийния магнат Сам Нюхаус.

Периодът след 1950 г. се приема за начало на могъществото на Vogue.  По това време негов главен редактор е Джесика Дейвс. Тя ръководи изданието с убеждението, че то трябва да възпитава вкус сред обществеността. Освен това тя подобрява значително качеството на съдържанието. През 1962 г. зам.-главен редактор става Даяна Вриланд, а след по-малко от година е повишена до позицията главен редактор. Под нейно ръководство списанието започва да привлича вниманието на младите. Вриланд обръща повече внимание на модата, променя стила на редакционните статии и започва публикации, в които открито се обсъжда  сексуалността. Това също привлича вниманието на младите читатери.

Под управлението на Вриланд Vogue става най-влиятелното модно списание. Интуицията ѝ помага да открие истински звезди сред моделите - например, британската Туиги, Пенелъпи Трий и германската Верушка. Вриланд променя съдържанието на списанието - в него започват да се появяват все повече и повече статии не само за мода, но и за артисти, актьори, спортисти. Тя въвежда рубриката „Хората говорят”, която се превръща в една от най-авторитетните в издателския бизнес. Така главният редактор на Vogue се радва на неоспорим авторитет, а нейният вкус за модата се приема за еталон, особено след като постепенно въвежда и стилистиката на екстравагантните образи.

Въпреки успехите на Вриланд, тя е сменена в началото на 70-те години от Грейс Мирабела, под чието ръководство списанието отново преминава през редакционни и дизайнерски промени. То вече започва да съдържа повече интервюта, статии за изкуство и здраве.

Ерата Уинтур

През юли 1988 г., след като Vogue започва да губи позиции в съревнованието с друга наложила се вече марка - списание Elle, за главен редактор е назначена Ана Уинтур. Известна с характерната си прическа и слънчеви очила, Уинтур търси съживяване на марката, като иска тя да е по-свежа и по-достъпна. Уинтур съсредоточава вниманието си върху нови и достъпни модни концепции за по-широка аудитория. Управлението на Уинтур позволява на списанието да поддържа висок тираж, като отваря и нови тенденции за по-широк кръг читатели. Сред новаторските пробиви е публикуването на снимка в цял ръст на Михаела Берку. Тя е израелски модел, облечена е в украсени със скъпоценни камъни яке и дънки на Christian Lacroix. Това е първото отклонение от традицията на кориците да се показва само лице в едър план.

Типичният фирмен стил на Уинтур – къса прическа и слънчеви очила стават нейна визитна картичка. Тя оглавява британския Vogue, но успява да върне и лидерството на американския Vogue, като го прави модно списание  №1 в света. Основната задача за Уинтур е да разширява аудиторията, без да не губи авторитета на изданието. Според нея висшата мода може да бъде достъпна за всеки, важно е да бъде представена правилно. С това списанието се занимава от момента, в който тя е негов главен редактор.

Специалният подход на Унтур е демонстриран във всичко - от корицата до съдържанието. По нейна идея фотографите започват да снимат не само лицето на моделите, но и цялото им тяло. Под нейно ръководство моделите постепенно се сдобиват със статут на световни звезди. В списанието цари еклекткиа, която обаче привлича читателки, които не мога да си позволят високата мода.

Името на Ана Уинтур става още по-известно на широката публика благодарение на филма „Дяволът носи Прада“, който е базиран на книга на бившия зам.-главен редактор Лорън Вайсбергер. Романът е наполовина измислен и се позовава на преживяванията на момиче, което е работило във Vogue. Смята се, че персонажът на Миранда Прийстли, изпълнен брестящо от Мерил Стрийп, е базиран на реалния образ на  Ана Уинтур. Самата тя никога не признава приликата си с главната героия на филма. Но въпреки това на премиерата на филма, тя идва облечена в дрехи на Prada.

Мъже на корицата

В ерата на Уинтур на корицата на дамското модно списание започват да се появяват и мъже, макар в съдържанието да има не повече от 10 статии за тях, а на снимките винаги да са обкръжени от момичета.

Актьорът Ричард Гийр е първият, на който се падаа честта да разчупи канона като става корица на Vogue през 1992 г. Там той позира със съпругата си, моделът Синди Крауфорд. Втора семейна двойка на корицата са Кание Уест и Ким Кардашиян през 2014 г. Между тези броеве на списанието, във Vogue се появяват актьори като Бен Стилър, Джордж Клуни, баскетболист Леброн Джеймс. Всички те са в двойка с известни модели или актриси.

И тази магия на красивото печатно издание продъжава да привлича хиляди хора по света. Днес същесвуват 23 международни версии на списание Vogue, а броят на читателите им по света надхвърля 20 милиона души месечно. Силата на такива медийни марки е, че те надскачат образа си на източника на информация. Те стават начин на живот и вдъхновение за цели културни епохи. Simply the Best - просто най-добрия. Това е корпоративният слоган, който виси в лондонската редакция. Повечето читатели на Vogue не могат да си позволят нищо, показано на  страниците му. Но това списание не е само за мода, то носи определен код, система от ценности. И тук говорим не толкова за лукс и несбъднати мечти, а за иновации, перфекционизъм, дух на свобода, предприемчивост и талант.