Разгадана е мистерията на „гравитационната дупка“ под Антарктида

Учени най-накрая разкриха произхода на т.нар. „гравитационна дупка“ под континента Антарктида – мястото на Земята, където гравитацията е най-слаба, съобщава Independent.

Макар гравитацията често да се възприема като еднаква навсякъде по света, в действителност нейната сила варира значително в различните региони. По-слабата гравитация в Антарктида оказва сериозно влияние върху океаните, като кара водата да се насочва към области с по-силна гравитация и оставя морското равнище около континента по-ниско, отколкото би било иначе.

Гравитацията е по-слаба в райони, където гореща скала от земната мантия се издига към повърхността. В продължение на милиони години тези бавни движения на скалите дълбоко под земната повърхност са довели до образуването на т.нар. „гравитационна дупка“ в Антарктида.

Изследването, публикувано в списание Scientific Reports, разглежда как промените в гравитацията на Антарктида може да са предизвикали значителни изменения в климата на региона. Според учените то поставя основите за бъдещи проучвания върху това как променящите се гравитационни модели биха могли да са допринесли за формирането на огромните ледени покривки на континента.

„Ако разберем по-добре как вътрешността на Земята оформя гравитацията и морските равнища, ще получим ценна информация за факторите, които могат да влияят върху растежа и стабилността на големите ледени покривки“, казва професор Алесандро Форте от Университета на Флорида, съавтор на изследването.

Изследователите са картографирали гравитационната аномалия в Антарктида, за да оценят как тя се е развивала през милионите години. Те комбинирали записи от земетресения с физически модели, за да създадат гравитационна карта на планетата. Учените посочват, че картата съвпада с гравитационните данни, събрани от сателити, което потвърждава точността на моделите им.

„Представете си, че правим компютърна томография (скенер) на цялата Земя, но нямаме рентгенови лъчи, както в медицински кабинет. Вместо това използваме земетресения. Сеизмичните вълни осигуряват ‘светлината’, която осветява вътрешността на планетата“, обяснява проф. Форте.

След това изследователите използвали компютърни модели, за да „върнат назад“ движението на скалите във вътрешността на Земята, проследявайки промените до преди около 70 милиона години – времето, когато са живели динозаврите.

Те установили, че гравитационната аномалия е била по-слаба преди 70 милиона години, преди да започне да се засилва преди около 50 и 30 милиона години.

Тези периоди съвпадат с големи промени в климатичната система на Антарктида, включително формирането на огромни ледници по континента, което предполага възможна причинно-следствена връзка.

Изследването носи заглавието „Cenozoic evolution of Earth's strongest geoid low illuminates mantle dynamics beneath Antarctica“ („Кайнозойската еволюция на най-силно изразеното понижение на геоида на Земята разкрива динамиката на мантията под Антарктида“).