Синтетичните химикали в хранителната индустрия създават здравна тежест от 2,2 трилиона долара годишно

Учените отправят спешно предупреждение, че някои от синтетичните химикали, които се използват в хранителната индустрия, водят до увеличаване на случаите на рак, невроразвойни нарушения и безплодие, като същевременно разрушават основите на глобалното земеделие, предава The Guardian.

Здравната тежест от фталати, бисфеноли, пестициди и „вечните химикали“ (познати като PFAS) възлиза на до 2,2 трилиона долара годишно – приблизително колкото печалбите на 100-те най-големи публични компании в света, според доклад, публикуван днес (10 декември).

Повечето щети върху екосистемите остават без цена, казват авторите, но дори ограниченото изчисление на екологичните въздействия – включително загубите в земеделието и спазването на стандартите за безопасност на водата за PFAS и пестициди – предполага допълнителни разходи от 640 милиарда долара. Докладът предупреждава и за потенциални демографски последици: ако излагането на ендокринни разрушители като бисфеноли и фталати продължи със сегашните темпове, между 2025 и 2100 г. може да има между 200 и 700 милиона по-малко раждания.

Докладът е изготвен от десетки учени от организации като Института за превантивно здраве, Центъра за екологично здраве, ChemSec и университети в САЩ и Великобритания, включително Университета в Съсекс и Университета Дюк. Ръководен е от основен екип на Systemiq – компания, инвестираща в предприятия, насочени към изпълнение на целите за устойчиво развитие на ООН и Парижкото споразумение за климата.

Авторите се фокусират върху четири типа химикали, защото „те са сред най-разпространените и най-добре изучени в света, с убедителни доказателства за вреда върху човешкото и екологичното здраве“. Един от учените, Филип Ландриган – педиатър и професор по глобално обществено здраве в Бостънския колеж – нарече доклада „сигнал за събуждане“. Той заяви: „Светът наистина трябва да се събуди и да направи нещо за химическото замърсяване. Бих казал, че проблемът с химическото замърсяване е толкова сериозен, колкото проблемът с климатичните промени.“

Излагането на синтетични химикали за хората и екосистемите се е увеличило рязко след края на Втората световна война, като производството на химикали е нараснало над 200 пъти от 50-те години, а в момента на пазара има над 350 000 синтетични химикала.

Преди три години изследователи от Центъра за устойчивост в Стокхолм (SRC) заключиха, че химическото замърсяване е преминало „планетарна граница“ – точката, в която човешките промени изтласкват Земята извън стабилната среда на последните 10 000 години, периода, в който се е развила съвременната цивилизация.

За разлика от фармацевтичните продукти, има малко мерки за безопасност за индустриалните химикали преди употребата им и почти никакъв мониторинг на ефектите им след това. Някои се оказват катастрофално токсични за хора, животни и екосистеми, оставяйки правителствата да поемат разходите.

Докладът оценява въздействието на четири семейства синтетични химикали, широко използвани в глобалното производство на храни. Фталатите и бисфенолите се използват като добавки в пластмаси – в опаковки за храни и еднократни ръкавици за приготвяне на храна.

Пестицидите са основа на индустриалното земеделие – големи монокултурни ферми пръскат хиляди галони върху културите за унищожаване на плевели и насекоми, а много култури се третират след прибиране на реколтата за запазване на свежестта.

PFAS се използват в материали за контакт с храни като хартия за печене, кутии за пуканки и опаковки за сладолед, но са се натрупали в околната среда до такава степен, че попадат в храната също и чрез въздуха, почвата и водата.

Всички тези химикали са свързани с вреди като нарушения на хормоналната система, рак, вродени дефекти, интелектуални увреждания и затлъстяване. Ландриган споделя, че през дългата си кариера в педиатричното обществено здраве е видял промяна в заболяванията при децата: „Заболеваемостта и смъртността от инфекциозни болести като морбили, скарлатина, коклюш значително намаляха. За сметка на това има невероятно увеличение на неинфекциозните заболявания. И разбира се, няма единствен фактор, но доказателствата ясно показват, че увеличеното излагане на стотици, може би хиляди синтетични химикали е много важна причина за болести при децата.“

Той е най-загрижен за „химикалите, които увреждат развиващия се мозък при децата и ги правят по-малко интелигентни, по-малко креативни, по-малко способни да допринасят за обществото през целия си живот“.

„А втората група химикали, за която съм наистина обезпокоен, са ендокринните разрушители“, добавя той. „Бисфенолът е класически пример – попада в човешкото тяло на всяка възраст, уврежда черния дроб, променя метаболизма на холестерола и води до повишен серумен холестерол, затлъстяване, диабет, а това от своя страна увеличава риска от сърдечни заболявания и инсулт.“

Попитан дали докладът би могъл да разгледа и други групи химикали, Ландриган казва: „Бих твърдял, че те са само върхът на айсберга. Това са малък брой химикали – може би 20 или 30 – за които имаме солидна токсикологична информация. Това, което ме ужасява, са хилядите химикали, на които всички сме изложени всеки ден, за които не знаем нищо. И докато някой от тях не причини нещо очевидно, като деца, родени без крайници, ще продължим безразсъдно да се излагаме.“