Следи от древни океански катаклизми бяха открити в Хималаите

Високо на Тибетското плато геолози са идентифицирали късове от усукана и нагъната лава, които според тях са останки от огромни вулканични изригвания отпреди повече от 200 милиона години, случили се на дъното на изчезнало море. Откритието предлага обяснение за досега необясними масови измирания в океаните, пише онлайн изданието Science.

Подобни суперизригвания, които могат да изхвърлят милиони кубически километри магма и да продължат милиони години, са свързвани с някои от най-големите масови измирания в историята на Земята. Те са известни като големи магмени провинции. Когато се случват на сушата, те се разпознават лесно, защото образуваните плата от лава се запазват в продължение на еони.

Но тъй като океанската кора сравнително бързо се рециклира обратно в мантията, доказателствата за морски суперизригвания в голяма степен са изчезнали. Идентифицирайки „заклещени“ на сушата следи от две изчезнали суперизригвания, новото изследване, публикувано на 20 януари в списание Geology, запълва празнини в историята на тези катаклизми и допълва доказателствата, че океанските суперизригвания са оформяли историята на живота повече, отколкото се е смятало досега.

„Наистина очакваме, че там има цяло богатство от океански плата“, казва Ричард Ернст от университета „Карлтън“, геолог, който не е участвал в изследването. „Знаем, че ни липсва огромно количество информация.“

Историята на новоидентифицираните изригвания започва преди около 250 милиона години, когато суперконтинентът Пангея почти е завършил формирането си – процес, който затваря воден басейн, известен днес като океана Тетис. „Нещата буквално са се сблъсквали“, казва съавторът на изследването Саймън Уайлд, геолог от университета „Къртин“. Макар по-голямата част от океанската кора да е потънала в мантията, някои остатъци от морското дъно на Тетис са се запазили в скалите, които по-късно ще се превърнат в Хималаите.

Материалът от Тетис, открит в Хималаите, обаче може да има различен произход – фрагменти от стари подводни планини или острови, или останки от голяма магмена провинция. За да направят разграничение, геолози, ръководени от Цзян-Дзюн Фан от университета „Цзилин“, анализирали скални разкрития в Централен Тибет, които по местоположението си в т.нар. „шевна зона“, където океанът се е затворил, изглеждали като остатъци от древния океан Тетис. Разкритията съдържали и океански седименти, покриващи слой от магмен базалт – скала, образувана от изстинала лава.

Следи в някои от тези разкрития подсказват, че те са реликви от досега неизвестни суперизригвания. Радиометричното датиране показва, че са се образували приблизително по едно и също време, което предполага общ произход. Изотопните данни пък сочат, че магмата, образувала базалта, идва от главата на горещ мантиен плюм – характерен белег за огромни обеми разтопена скала, издигаща се от дълбините на Земята.

Изследователите предполагат, че тези разкрития отразяват две неизвестни досега суперизригвания – едното преди около 232 милиона години, а другото преди около 210 милиона години. На базата на геоложки данни от други региони те допускат и трето голямо изригване в прототихоокеанския океан преди около 249 милиона години. Ернст определя доказателствата като убедителни и нарича откритието „значително постижение“.

Тези изригвания, при които магмата е изригвала през пукнатини на морското дъно с дължина от много километри и е формирала плата с площ от хиляди квадратни километри, вероятно са нанесли опустошителен удар върху морския живот. Приливът на хранителни вещества вследствие на навлизането на разтопена скала е могъл да предизвика масивен бум на водорасли и микроорганизми, които да изчерпят кислорода във водата и да доведат до масова смърт. Изригванията биха могли също да изхвърлят въглероден диоксид в атмосферата, ускорявайки климатични промени.

Сравнявайки други геоложки и палеонтологични данни, учените установяват, че всяко от изригванията съвпада с периоди на ниско съдържание на кислород в океаните и с необясними морски измирания. Екстраполирайки тези наблюдения, екипът изчислява, че т.нар. „призрачни“ подводни суперизригвания може да са отговорни за до 160 измирания през последните 500 милиона години.

„Има добра корелация“, казва геологът Андрю Кер от университета в Кардиф относно връзката между новите изригвания и измиранията. Той обаче отбелязва, че са необходими още изследвания, за да се оцени количеството изхвърлена магма, което ще определи реалния мащаб на въздействието им.