Вампирски туризъм: Една история за Дракула, Чаушеску и силата на предприемаческия дух

Историята на злокобния граф Дракула и приключенията на ловците на вампири, които воюват срещу него, са познати в цял свят. Автор на първия роман за Дракула е британският писател Брам Стоукър, който черпи вдъхновение от по-ранни фолклорни истории за митични същества, хранещи се с кръв. Първото издание на романа е от 1897 година, а в следващите десетилетия той е екранизиран, появяват се странични истори и сюжети, публикувани в отделни произведения на други автори, комикси, анимационни филми и всевъзможни интерпретации на старата вампирска легенда. Около името на Дракула възниква цяла субкултура, която е активна и днес. 

В продължение на десетилетия Румъния се възползва от романа за митичния вампир и неговите филмови адаптации. Всяка година страната е посещавана от над 1 млн. души, които идват специално заради многобройните тематични атракции, свързани с вампирските истории и митичния граф Дракула - замъкът "Бран" в близост до Брашов, средновековните манастирии крепости, музея на Дракула в Букурещ и др. 

Но този "сегмент" от туристическата индустрия на Румъния не възниква по естествен начин. Той е съзнателно подпомогнат и то не от кого да е, а от предприемчиви представители на румънските тайни служби по времето на Студената война и управлението на комунистическия вожд на страната Николае Чаушеску. Историкът Дънкан Лайт разказва пред "History Today" любопитни факти от развитието на този туристически "бизнес" в северната ни съседка. 

Защо точно Румъния е дом на Дракула?

Трансилвания е обширен регион, обхващащ голяма част от централна Румъния. Романът на Брам Стокър, публикуван през 1897 г., разказва историята на кръвожаден вампир, който живее в полуразрушен замък високо в Карпатските планини. По-голямата част от действието се развива във викториански Лондон, но именно описанието на Трансилвания – мрачна, дива, недокосната от науката и модерността – е най-въздействащото постижение на романа. Самият Стокър обаче никога не е стъпвал в Трансилвания, а неговото представяне на региона е до голяма степен плод на въображението. 

В Лондон Стокър бил член на окултна ложа, в която се запознава с унгарския ориенталист Армин Вамбери. От него той чува многобройните легенди за владетеля на Трансилвания от XV век Влад „Цепеш“ (на румънски прякорът му означава „набивача на кол“ – прозвище, дошло от славата на Влад, че наказвал враговете си именно по този жесток начин). Влад понякога се подписвал като "Дракулеа", което означава „син на дракона“, тъй като баща му, Влад II Дракул, бил приет в Ордена на дракона заради храбростта си в борбата срещу османците. 

През 1972 г. Раду Флореску и Реймънд Т. Макнали публикуват книгата "In Search of Dracula", в която твърдят, че Стокър е използвал именно Влад III Цепеш като прототип на кръвожадния граф в своя роман. 

Възходът на вампирския туризъм

През 60-те години на миналия век някои почитатели на Дракула предприемат поклоннически пътувания до региона на Трансилвания, търсейки следи от графа и неговата история сред дивите пейзажи. Румъния, тогава комунистическа държава и част Варшавския договор, се стреми да привлича западни туристи, които носят твърда валута, използвана за внос на западни технологии. Туризмът позволява на Румъния да демонстрира своите идеологически постижения и да насърчава приятелски отношения в чужбина. 

През 60-те години комунистическият лидер на Румъния Николае Чаушеску започва да се дистанцира от Съветския съюз. През 1968 г. той публично осъжда нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Чаушеску има голямо желание представи Румъния пред Запада като независима комунистическа страна и залага именно на туризма като основно средство за изграждане на този имидж. Затова държавата улеснява пътуванията: граничните формалности са минимални, визите – евтини, а ограниченията за придвижване вътре в страната – почти никакви.

Въпреки това феновете на Дракула, които посещават Трансилвания в търсене на вампири, остават разочаровани. Замъкът на Дракула никога не е съществувал извън въображението на Брам Стокър. Туристите често откриват, че дори самите румънци не знаят нищо за Дракула. Романът не е публикуван в Румъния до 1990 г. (макар че части от него са излизали в популярното списание "Realitatea ilustrată" през 30-те години). Местните хора изглеждат искрено озадачени, когато чужденците ги питат за упътвания към замъка на Дракула или въобще за вампирите. През 1972 г. туристическата компания General Tours от Ню Йорк пуска първата обиколка, посветена на Дракула – „Под прожекторите: Дракула“. Неподготвен за този тур, който съветва посетителите да се запасяват с чесън срещу злото, румънският министър на туризма Йоан Косма създава група, която да проучи как Румъния трябва да реагира на нарастващия интерес към Дракула.

Задачата обаче поставя страната пред сложна дилема. Дракула осигурява уникално предимство за привличане на туристи, но екскурзиите, основани на свръхестественото, се разминават драстично с темелите на „научния“ комунизъм. Суеверията се смятат за част от компрометираното буржоазно минало на страната, което комунизмът е решен да заличи. Вампирският туризъм разчита на възприятието за Трансилвания като зловещо и изостанало място – несъвместимо с образа, който Румъния изгражда за себе си като модерна, развиваща се и индустриализирана страна.

Съществува и допълнителен морален проблем - фактът, че Румъния има свой собствен исторически Дракула в лицето на Влад III. Въпреки своята печална известност с жестокостта към враговете си, националистическите румънски историци през XIX и XX век го възхваляват като силен водач, защитил страната си от външни заплахи в бурни времена. С нарастващия национализъм на Чаушеску средновековните владетели на Румъния са представяни като предшественици на неговата независима външна политика.

Едва ли има държава, която би се радвала да види свой национален герой, представен като вампир. През 1973 г. румънското министерство на туризма разработва собствен маршрут – Dracula: Legend and Truth („Дракула: легенда и истина“), посветен на живота на Влад. Той е открито пропаганден и има за цел ясно да разграничи историческия Дракула от измисления вампир на Брам Стокър. Министерството решава, че Дракула не може да бъде част от туристическите предложения на Румъния, но все пак неохотно търпи и този "сегмент", без да го насърчава, тъй като количеството чуждестранна валута, който той генерира за хазната не е за пренебрегване. Това остава официалната позиция на държавата до падането на комунистическия режим през декември 1989 г. 

На кръстопътя между идеологията, историята и митовете

Чуждестранните туристи обаче не се обезсърчават. Мнозина намират това, което търсят, в замъка Бран край град Брашов. Замъкът няма абсолютно никаква връзка с граф Дракула и едва бегла асоциация с управлението на Влад III Цепеш, но е разположен на хълм с впечатляващи кули и зидове и изглежда изключително „подходящ“ като символ на легендата. Официално отворен като музей на средновековното изкуство през 60-те години на миналия век, Бран става известен извън Румъния като „Замъкът на Дракула“ и е рекламиран именно като такъв в туристическите брошури.

В началото на 70-те години един местен туристически ръководител дискретно взема нещата в свои ръце, а действията му разкриват много за баланса между централната и местната власт в комунистическа Румъния. Замъкът на Дракула в романа се намира в днешния окръг Бистрица в североизточна Трансилвания. Ръководителят на туристическото бюро в Бистрица, Александру Мисюга, е наясно, че западни туристи посещават окръга в търсене на Дракула, макар че, както повечето румънци, и той знае твърде малко за романа. Мисюга обаче повдига въпроса пред окръжния ръководител на Securitate (румънската разузнавателна служба, подобна на българската Държавна сигурност от този период) Йон Мънзат, който като дете е чел някои от историите за Дракула, публикувани в Румъния между двете световни войни. Мънзат е роден в прохода Бъргъу и обръща особено внимание на тази възможност.

В романа за Дракула английският адвокат Джонатан Харкър прекарва една нощ в румънския град Бистрица в хотел „Златната корона“. Точно през 70-те в Бистрица се строи нов хотел и Мисюга осъзнава, че ако го нарекат „Златната корона“, това ще привлече всички фенове на вампирите. Въпросът е от юрисдикцията на местната комунистическа партия, която обаче едва ли би приела име с кралски асоциации като короната. Все пак Мисюга някак си успява да убеди местния партиен секретар Адалберт Кришан да одобри името „Златната корона“ (Coroana de Aur), като твърди, че Дракула въплъщава борбата между доброто и злото (удобно пропускайки да спомене присъствието на каквито и да било вампири). Хотелът отваря врати през април 1974 г. и макар дизайнът му да не напомня пряко за Дракула, менюто му е базирано именно на вечерята на Харкър в романа.

Окуражен от успеха, Мисюга решава да построи още един хотел на точното място на измисления замък, но това се оказва доста по-трудна задача Министерството на туризма многократно отказва финансиране на проекта и му се налага да търси помощта на партийните си другари Кришан и Мънзат, с които заедно изготвят план. Чаушеску е запален ловец и посещава Бистрица за своите ловни излети. След един такъв ден те му представят идеята за хотел в прохода Бъргъу, а Чаушеску я приема изключително позитивно. Естествено, опитният администратор умело се грижи в Букурещ да знаят за хотела само най-необходимото, без никакви излишни "кървави детайли". Проектът е представен като място за настаняване на туристи, пътуващи към манастирите на Буковина.

Хотелът е отворен през 1983 г. под името „Хотел Тихуца“, наподобяващ замък и украсен с животински черепи. Да бъде наречен на Дракула обаче е невъзможно през 80-те години - сградата е преименувана на „Хотел Кастел Дракула“ едва след падането на комунизма. Хотелът бързо става популярен сред феновете на Дракула, които намират в него точно това, което дълго са търсили. Високо в Карпатите художествената измислица се превръща в реалност.

До ден днешен въпросът как Александру Мисюга успява да построи цели два "вампирски" хотела в момент, когато държавната идеология официално забранява подобно нещо, е изключително актуален. Отговорът се крие във взаимодействието между централната и местната власт в комунистическа Румъния. Смята се, че тоталитарните режими са всевиждащи, но това не е така. В места като Бистрица, далеч от Букурещ, държавата е слаба, а "предприемачите" от ранга на Мисюга, могат да действат в периферията на държавната власт, за да следват личните си цели. Той се възползва от невежеството на партийната йерархия, като представя инициативите си като напълно съвместими с икономическата и идеологическата политика. 

Окръг Бистрица се превръща в център на вампирския туризъм в Трансилвания толкова незабележимо, че централните власти и дори самият Николае Чаушеску дори не осъзнават това. Но съвременна Румъния до ден днешен се възползва от имиджа, изграден сред феновете на граф Дракула през миналия век, въпреки че нито една от основните ѝ "вампирски" атракции няма кой знае колко общо нито с историческите факти, нито с оригиналното литературно произведение на Брам Стокър от Викторианската епоха.