Как напълно спрях да замърсявам околната среда

Казвам се Лорън и съм 23-годишно момиче от Ню Йорк. Не съм правила боклук от 2 години. Не притежавам кошче за боклук.

Знам какво си мислите: „Това момиче сигурно е пълно хипи. Или ни лъже. Или не е реална.“ Но ви гарантирам, че не съм нито едно от тези неща. Е, само съм реална.

Невинаги съм живяла този лишен от отпадъци живот. Започнах да променям навиците си преди 3 години, докато учех природни науки в Нюйоркския университет, протестирах срещу големите петролни компании и станах президент на университетския клуб по околната среда. Бях много грижовна към природата, или поне така мислех. Баба ми дори се шегуваше, че ходя и прегръщам дървета наред. Всички ме възприемаха като еко-човек. Значи съм полагала всички необходими усилия, за да опазя земята, нали така?

Грешка!

Една от моите състудентки редовно носеше найлонова торбичка, която съдържаше пластмасова кутийка, пълна с храна, пластмасова бутилка за вода, пластмасови прибори и голям пакет чипс. Ден след ден гледах как си хвърля отпадъците в кошчето и се вбесявах. Сумтях, мръщех се, но така и не й казах нищо. Просто се ядосвах.

Един ден бях особено разярена след лекциите, прибрах се, направих си вечеря и се опитах да забравя цялата история, но когато отворих хладилника си, замръзнах. Осъзнах, че всеки продукт вътре беше пакетиран или бутилиран в пластмаса.

Това беше първият път в живота ми, в който се почувствах сякаш трябва да се погледна в огледалото и да си кажа „Лицемерка такава!“ Мислех, че съм била „зелено“ момиче, а не „пластмасово“. Какво се е случвало в досегашния ми живот? Точно в този момент реших, че ще елиминирам всичката пластмаса от ежедневието си. Това значеше, че трябва сама да си опаковам всички продукти, включително пастата за зъби, почистващите препарати и други. Изобщо, всичко, което не знаех как да си направя сама, трябваше да науча от интернет. Един ден се натъкнах на блог, наречен Zero Waste Home, в който Беа Джонсън от Калифорния – съпруга и майка на две деца – разказваше как живее, без да прави никакъв боклук.

Но как можех да стигна от живот без пластмаса до такъв, без никакъв боклук?

Първо, спрях да си купувам пакетирани продукти и започнах да си нося собствени торбички и буркани, които да пълня в супермаркета. Спрях да си купувам нови дрехи и започнах да пазарувам от вторите употреби. Започнах сама да си правя козметични продукти и почистващи препарати. Разпродадох много от ненужните си вещи – 5 шпатули, 10 чифта дънки, които не бях носила от гимназията, и стотици сувенири, които не ми бяха ценни.

Но преди всичко, започнах да предвиждам ситуациите, в които би ми се наложило да направя боклук. Започнах да казвам „Не!“ на сламките в коктейлите, на хартиените и найлоновите торбички в магазина и на касовите бележки.

Разбира се, тази промени не настъпиха мигновено. Процесът отне повече година и изискваше много усилия. Най-трудната част беше да погледна себе си, магистъра по природни науки, и да осъзная, че начинът ми на живот не е съответствал на ценностите ми.

Осъзнах, че колкото и искрена да беше загрижеността ми към природата, не бях въплъщение на убежденията си. Щом приех това, си позволих да се променя. Оттогава, животът ми става по-добър с всеки изминал ден. Ето и няколко от начините, по които животът ми се промени, откакто спрях да правя боклук:

Спестих пари.

Вече правя списък с покупки, преди да ида в магазина. Така съм подготвена и не посягам импулсивно към скъпи продукти. Купувайки насипна храна, не ми се налага да плащам за опаковки, които после отиват в коша. Що се отнася до гардероба ми, не си купувам нови дрехи. Пазаря от втора ръка, където е много по-евтино.

Храня се по-добре.

Откакто спрях да си купувам пакетирани храни, нездравословните продукти, които консумирам, са сведени до минимум. Ям много органични плодове и зеленчуци, зърнени и бобови растения, както и много сезонни и други продукти, отгледани от местни фермери.

По-щастлива съм.

Преди да премина към живот без боклук, винаги ходех на пазар, преди супермаркетът да затвори, защото не знаех как да пазарувам правилно, поръчвах си храна за вкъщи, постоянно ходех до аптеката за този или онзи крем и чистех нонстоп, защото имах много вещи.

Сега, типичната седмица за мен минава в едно единствено ходене до магазина. Купувам всичко, което ми е необходимо, не само храна, но и козметика и почистващи препарати, тъй като всичко, което ползвам, може да бъде приготвено в домашни условия с обикновени съставки. Не само, че е по-лесно, но и е по-безвредно – без токсични химикали - и по-малко натоварващо.

Никога не съм очаквала, че избирайки да живея без боклук, ще увелича качеството си на живот до такава степен. Мислех си, че просто няма да изхвърлям отпадъци. Но това, което започна като начин на живот, се превърна в блог – Trash is for Tossers – чрез който се запознах с много интересни хора със сходно мислене и създадох приятелства.

Всичко това доведе до напускането на невероятната ми работа като мениджър по устойчивостта в нюйоркския клон на Министерството по опазване на околната среда. Започвам своя собствена компания – The Simply Co. – за производство и продажба на домашно приготвени продукти, които се научих сама да си правя през последните 2 години.

Не започнах да живея по този начин, за да доказвам каквото и да било – направих го, защото за мен това е идеалният начин да живея според принципите и ценностите си.

Лорън Сингър за TrueActivist.com