71-годишният стажант

Вашата рекламна агенция би ли назначила пенсионер в програмите си за летен стаж?

В бизнес, обсебен от модерната вълна да се поглъщат "най-горещите" млади таланти и който се стреми "да стимулира дигиталното изживяване" повечето фирми вероятно не биха го сторили. Но 71-годишният американец Дъг Маккинли опроверга правилото. За неговото начинание разказа американското списание AdvertisingAge. Историята е следната:

Всъщност Маккинли не е кой да е. През 2012 г. той е професор по реклама в университета "Брайгъм Янг" в САЩ и бивш собственик на агенция. Тогава решава да се пробва да стажува в рекламна агенция, защото вярвал, че никога не е късно да опиташ нещо ново. И предлага да се включи в летните стажантски обучения в базираната в Далас група Richards Group. 

"Индустрията се движи бързо, а академията дори не се доближава до идеята за тази скорост", коментира той, сравнявайки темпото на промените в рекламния учебен план с "бързина на топенето на ледник". "Единственият начин да открия дали вършим възможно най-доброто в обучението на студентите не беше с повече изследователски труд, а като отида да поработя в агенция. Имаше нещо в мен, което ми каза "Ти си стар. Можеш ли да бъдеш 71-годишен копирайтър и да се състезаваш с тези деца, насред тази индустрия със забързано темпо, за която обучаваш студентите", каза той. Въпреки това, решава да се свърже с приятел, завършил университета, който бил дългогодишен сътрудник в рекламната група. Не се познавали добре – били се срещали веднъж, но Маккинли му обяснил мотивацията си и кандидатствал за неплатен двумесечен стаж през лятото. Университетът помогнал с част от покриването на разходите по инициативата. Вероятно имало значение да го вземат и обстоятелството, че изпълнителният директор на Richards Group - Стан Ричардс, бил на 80.

След като го, одобрили имало и едно последно препятствие преди да се впусне в авантюрата – 71-годишният Маккинли трябвало да убеди съпругата си да го последва в Далас. Но и с това се справил. През 2012 г. пристигнал в агенцията и се озовал "сред служители, които не знаеха много добре какво да правят с мен", разказва професорът. "Хората ме гледаха и се питаха "Той е стар, той е копирайтър и е професор, наистина ли?“, допълва.

Но след като му дали поле за изява, Маккинли се доказал като личност, която може да добавя стойност. Все пак, имал опит като като копирайтър в General Electric, работил в агенцията Wilson Haight & Welch в Ню Ингланд в началото на 70-те години и освен това известно време управлявал собствена рекламна фирма в Кънектикът - McKinlay Advertising. Тя се занимавала с B2B маркетинг и клиенти, предлагащи потребителски стоки. Оборотът й достигнал 30 милиона, след което през 1999 г. университетът го помолил да започне преподавателска дейност в областта.

По време на лятото си в Richards Group, на Маккинли били дадени задачи за двама клиенти - Orkin и AAA. За да се сдобие с най-добрия опит, агенцията му назначила метор – 25-годишния криейтив Скайлър Тайът. "Всички си донасяха компютрите Macbook Pro и iPhone-ите. Вътре и навън търсеха визуалните активи на компютрите си", впечатлява се професорът. Той си дал сметка, че вероятно по-рано е бил твърде критичен към служителите. "Всъщност, никой не ме мислеше за старче, което не знае пътя си и що е то употреба на социалните медии", казва той, като в същото време се определя като "пасивен потребител" на сайтовете за комуникация. Не използва много Facebook и Instagram, въпреки че в LinkedIn имал към 2012 г. 1000 контакта, което е доста.

За финал, Маккинли изразява надежда, че и други преподаватели по масови комуникации в университетите ще последват примера му със сверяването на часовника с реалната рекламна среда.