Емоцията - скритото оръжие на политическия пиар

Съвременната политическа реклама в САЩ залага на въздействието чрез емоцията, не чрез разума. Най-мощният канал за рекламиране в Америка остава телевизията, чието платено време за продажба на политически послания кара аудиторията да чувства, не да разсъждава, и струва смайващо скъпо.

Това разказа днес по време на мултимедийна презентация в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет проф. Катрин Дженсън Уайт от университета на Оклахома. Проф. Уайт е един от гостите на факултета в рамките на организирания в него пети годишен Медиен панаир. Тя отбеляза, че в предизборната борба в Щатите се използват и телевизионни дебати, предавани на живо в ефир, но те нямат толкова голямо, едва ли не хипнотично въздействие върху гласоподавателите. Причината е, че казаното в дебатите се възприема от разума и не провокира емоцията.

В последните избори за местно управление в Щатите през 2010 г. подават бюлетина 37% от американците, като повечето от тези хора са мотивирани емоционално, отбелязва тя. В същото време проучвания показват, че натрапваната емоционална реклама прави известна част от гласоподавателите, които наистина отиват до урните, цинични. Хората, които гласуват, не са мотивирани толкова от разума, колкото от емоцията. Те виждат кандидатите в рекламите като еднакви, разочароват се и не отиват до урните да дадат своя вот. Така процентът на избирателите в страната с годините прогресивно намалява.

„Политическата видео реклама в САЩ никога не се основава на реалността“, каза проф. Уайт и посочи като последен актуален пример тазгодишния рекламен клип за интернет на Сара Пейлин, кандидат-президент на крайно консервативното американско политическо движение „Чаено парти“.

„Рекламата на Пейлин беше гледана в интернет от милиони потребители“, отбеляза проф. Уайт. „В нея се виждат щастливи "бели" семейства. С гордост се развява американският флаг. Обикновените хора вършат обикновени неща. Няма заснети офис работници, университетстки преподаватели или еднополови двойки. Музиката за фон е с приповдигнато темпо и кара зрителя да се чувства одухотворен. Гледайки, хората започват да си мислят „Уау! Това е човекът, който ще ни направи щастливи!“. И не се сещат за това, че в рекламата не се казва как точно ще се решат проблемите им", обясни професорът. 

Рекламата на Пейлин можете да видите по-долу. Фразата в нея „Утро в Америка“ (Morning in America) е реплика на предизборната телевизонна реклама на обичания от американците президент Роналд Рейгън, чието артистично умение да убеждава аудиторията е всепризнато. Чрез видеоклипа Пейлин опитва да внуши, че обикновените хора в Америка ще извадят страната от проблемите, с оглед на популярните прогнози, че към 2050 г. само 49% от населението на САЩ да бъде съставено от неиспаноговорящи американци с бяла кожа.

Първата поправка в конституцията на САЩ закриля партийните кандидати и им позволява да използват в кампаниите си провокативни внушения, слово на омраза, сексистки реплики и антисемитска реч, стига да са готови по този начин да се откажат от определи групи избиратели. „Законовата дефиниция за политическа реч в Америка е различна с едва няколко думи от легалното определение за комерсиално слово“, заяви проф. Уайт.

През 2009 г. в Щатите са похарчени 117 млрд. долара за политическа реклама. Тази година политическите кампании в страната струват над 400 млн. долара. Тези пари идват и от хората (законът позволява публично финансиране на кампаниите с до 85 млн.), но най-вече от организациите и големите корпорации.

„През януари 2010 г. американският Конгрес разреши неограничено финансиране на политическите реклами от еднолични частни корпорации. Това със сигурност ще направи кандидатпрезидентските рекламни кампании през 2012 г. скъпоструващи и интересни. А в Америка изборите често са печелени от този, които има пари за най-скъпа реклама“, допълни Уайт.