Любовта към новото - болестта на 21 век

В допълнение към новите грипни щамове от последните 5 години и безброй други заболявания, от които хората страдаха, се появи и друга болест - неофилия (neophilia). Тя е определена от Мириам Уебстер като "любов или ентусиазъм към това, което е ново".

Повечето от нас имат "щам" на неофилия и това е безспорно, посочи в сайта Management Issues Питър Важда. В някаква степен неофилията е в основата на развитието на обществата, икономиките през 21 век, а освен всичко друго, тя вдъхновява иновациите, коментира авторът. Изглежда обаче, че все повече и повече от нас страдат от много по-мощна, дори нелечима "нужда от нещо ново".

Докато неофилията е нова "болест", все повече се увеличава броят на хората, които страдат от обсесивното желание да опитат всичко, което е ново. Японски изследвания през 2012 г. показаха, че по някаква причина думата "ново" стимулира в хората същата част от мозъка, която предизвиква и пристрастяването.

От дрехи, мобилни телефони, храна, коли, религиозни и духовни практики, до социални мрежи, потребителите изглежда са маниакално привлечени от "нови и подобрени" продукти. Любопитният въпрос, разбира се, е защо?

Много хора погрешно отъждествяват новото със "стойност". Реклама, маркетинг и комерсиализъм промиват мозъците на огромното мнозинство от тях и мнозина са склонни да вярват, че новото е винаги по-добро, по-важно, с по-високо качество или с по-голяма стойност.

От другата страна са тези, които не обръщат внимание на "новото". Много хора и някои култури ценят старото, защото то притежава характер, дълбока символика и връзка с мъдростта. Докато новото често е мимолетно, краткотрайно и бързо губи своята стойност, старото обслужва нашите по-трайни връзки с историята, времето, хората и културата. Очевидно е, че голяма част от съвременния живот няма връзка с ядрото, което познаваме като стойност. Днешната стойност е много по-повърхностна, безсмислена или просто липсва. Стойността днес се отъждествява повече с външния вид, а не с вътрешния свят.

Мнозина днес гледат собствения си свят с широко затворени очи. Ако отделяме време, за да свържем нашия живот с нашите взаимоотношения и това, което притежаваме, тогава можем да се ориентирате в света по начин, който ни позволява да различим кое е вярно и истинско. Когато физическите ни очи се свържат с нашата душа, се пробужди истинската интелигентност. Тя позволява да видим в дълбочина това, към което се стремим и това, от което наистина имаме нужда.