Най-древната социална мрежа

По неравните стени на руините от сградите на древния град Помпей в Италия, залят от лавата на изригналия вулкан Везувий, древните графити са навсякъде. Ако разбирате прастария език, можете да прочетете за кого са гласували хората, или колко лоши и корумпирани са били политиците. Ще намерите също препоръки за това къде да купите най-добрия хляб, най-доброто вино и най-евтиното месо.

В един от надписите ядосан клиент гневно е надраскал на външната стена на кръчма следните бойни думи: „Какви множество трикове използваш, за да ни заблудиш, кръчмарю! Продаваш вода, вместо вино”. Превод? „Не купувайте от този човек. Той ме измами, сложи вода във виното ми и вероятно ще измами и вас и ще сложи вода и във вашето вино.”. Не е ли това своего рода ранна версия на сайтовете за оплаквания от услуги и продукти?! (Като Yelp в САЩ, например. Може би Yelpus?)

Древните графити са невероятен начин да изучаваш популярната култура. По много начини тази форма на художествено изкуство ни е служила като ранна версия на социалните медии. Те са били мястото, където масите могат да изразят възгледи за всичко, от любовта до политиката. И където могат да си купят хляб.

Дори без бутона „харесва ми”, препращане на съобщения и даже без наскоро представеното „не съм фен”, потребителите от древни времена винаги са намирали начин да споделят опита си, обикновено без да извличат облага.

Въпреки това, мнението на гласовете им в платформите на социалните мрежи днес са безпрецедентни в историята. Технологиите предлагат начин хората да повлияят върху всичко, свързано с компанията. Мислете за тях като за еквивалент на древните графити. Могат да създадат един цял бранд, или напълно да го унищожат друг.

Поради този преход в начина, по който потребителите си взаимодействат и влияят върху възприятието за марката, никога не е било толкова важно марката да показва ясно зад какво стои колкото в днешно време.

Силните марки винаги имат цел. Каква е вашата? Как отговаряте на този въпрос е най-съществената част, която ви свързва с клиента. И, както всички добри връзки, и тази започва с доверие.

„Доверието винаги е било изключително важно за марките, защото е ключово за връзките. То не е нова концепция за брандирането. Вниманието, насочвано по темата днес е отговор на начина, по който много клиенти са третирани – както добър, така и лош”, обяснява Майк Уайзман, съосновател на института по ценностите в DGWB. Когато доверието се наруши (както когато ханджията разреди виното), потребителите стават подозрителни.

Няма значение дали сте 10-годишна компания, или корпоративна структура с 5000 служители, или древен ханджия в Помпей. Това как демонстрирате целта си и създавате доверие е знак дали марката ви ще успее в историята, или ще се провали.

Ейми К. Коспър, редактор в сп. Entrepreneur