Единство на „еднорозите“: Европейският пазар на стартъпи оцелява след кризата

Силиконовата долина не е единственият център на технологични пробиви в света. Въпреки икономическия спад европейските стартиращи технологични компании се справят добре

Никога досега кризата не е била толкова завземаща. Стойността на стартъпите спада, съкращенията в технологичния сектор продължават и е трудно да се намери нов рисков капитал. Но на годишното технологично събитие Slush, което се проведе в Хелзинки основатели и инвеститори се забавляваха, сякаш беше 1999 г. – разгарът на дотком балоните. Повече от 30 000 души, рекорден брой, включително 5000 предприемачи и 3000 инвеститори, прекараха два дни в огромната зала, гледайки презентации и участвайки в дискусии под светлината на лазерни лъчи.

Всички стартъпи в Европа бяха засегнати от нарастващите лихви, така че обещанията за високи печалби вече не изглеждат толкова убедителни, както преди. Предвижда се те да привлекат само $45 милиарда инвестиции тази година, според State of European Tech -  годишен доклад, публикуван в Slush от базираната в Лондон компания за рисков капитал Atomico. Това е с 38% по-малко от миналата година и с 55% по-малко от "златната" 2021 г. Средната оценка за по-развитите стртъпи от „стадий на растеж“ вече е под средния показател за пет години. Ако през 2021 г. в Европа са се появили 107 компании „еднорога“, а миналата година – още 48, то през 2023 г. те са само седем. Според Atomico много повече компании са загубили този статут -  50 през 2023 г. и 58 през 2022 г.

Но ако погледнете в по-дългосрочен план, европейският свят на стартиращите компании се държи изненадващо добре. В някои отношения той се справя с кризата по-добре от по-утвърдения в тази област американски пазар. Инвестициите в европейски стартиращи фирми може да са намалели през последните две години, но все пак са се увеличили с 18% спрямо 2020 г., с изключение на Великобритания, където са се свили с повече от 2%. В Америка инвестициите в стартиращи компании са с 1% надолу през този период. Въпреки че оценките като цяло намаляват, „движението надолу“ – при което стартиращите фирми се съгласяват на по-ниски оценки, когато набират нов капитал – не е толкова често, колкото може да се очаква. За миналата година година този подход представлява само 21% от цялото инвеститорско финансиране.

Процъфтяване

По други показатели европейските технологии продължават да процъфтяват. Сега в Европа се създават повече стартъпи, отколкото в Америка - около 14 000 между януари и септември 2023 г., в сравнение с 13 000 зад Атлантика. В Стария свят, включително Великобритания, има повече от 41 000 млади технологични компании и около 3900 по-зрели. В тях работят 2,3 милиона души, което е приблизително двойно повече от началото на 2019 г. и повече от европейския сектор на недвижимите имоти (с изключение на строителството). Общата стойност на частните и публично регистрираните технологични компании в Европа отново се доближава до пика от 3 трилиона долара, достигнат през 2021 г. Миналата година върхът беше 2,8 трилиона долара.

Относителната стабилност на европейските технологии се обяснява с приемствеността. Да вземем например броя на компаниите, основани от бивши служители на успешни компании. Повече от 9000 души, които са работили в съвременните „еднорози“, създадени през 2000-те години, са основали свои собствени компании. Това е с около 50% повече от хората, напуснали успешни компании, създадени през 90-те години, за да започнат собствен бизнес.

Технологичните мафии

В Европа се появиха т.нар. „технологични мафии“ – така наричат групи предприемачи, които някога са работили за една и съща компания. Най-голямата от тях се формира около компанията Skype, същата, която стана пионерът на разговорите през Интернет.

Skype даде началото на повече от 900 стартиращи компании, които днес осигуряват работа на повече от 65 000 души. Също толкова важно е, че успешните основатели сега редовно инвестират богатствата си в нови начинания и дори започват свои собствени фирми за рисков капитал. Една от най-известните фирми за рисков капитал е Plural Platform, чиито партньори включват основателите на Skype, услугата за онлайн разплащания Wise и услугата за търсене на концерти Songkick.

Със своето развитие европейската технологична индустрия също придобива свои собствени характеристики. Европейските създатели са по-малко склонни от американските си колеги да вярват във всичко, свързано с ChatGPT: от януари до септември миналата година в Европа бяха проведени 35 кръга на финансиране за генеративни разработчици на изкуствен интелект, докато в САЩ имаше 106. В същото време през 2023 г. стартъпите, инвестиращи в климата, възлизат на 27% от всички капитали, вложени в европейски технологии. Това е много повече отколкото в Америка. Компаниите, занимаващи се с изменението на климата, вече изпревариха финтех компаниите, които доскоро бяха най-представената технологична ниша в Европа.

Европа, САЩ и регулациите

Европейските технологии едва ли ще станат толкова мащабни, колкото американските. Силиконовата долина и нейните сателити в Остин, Ню Йорк и другаде са все още далеч напред. Броят на „стадата еднорози“ в Америка (по последни данни са около 700) е два пъти по-голям от този в Европа (356). „Все още е много по-лесно да се натрупа капитал в Америка“, казва Том Уемайер от Atomico, един от авторите на доклада. Новите компании в САЩ са с 40% по-склонни да получат инвестиции за рисков капитал в рамките на пет години от основаването си, отколкото в Европа. И когато дойде време да станат публични, европейските стартъпи все още се чувстват привлечени от Ню Йорк, където листванията на борсата могат да донесат много по-големи печалби.

Основната пречка пред амбициозните европейски стартиращи компании обаче е техният произход. ЕС многократно се е опитвал да създаде дигитален единен пазар, удобен за бизнеса както САЩ, но разликите в данъците и регулациите остават значителни. „Европа показа, че може да се направи“, казва Зейнеп Явуз, която управлява инвестиции на континента за американската фирма за рисков капитал General Catalyst. „Експлозията на финтех предприемачеството през последните години е пряк резултат от паневропейските правила, разработени в Брюксел“, казва тя. Ако лидерите на ЕС наистина искат да укрепят европейската технология, както твърдят, те трябва да отделят по-малко време за регулиране на различни цифрови пазари и вместо това да създадат единен европейски пазар.

Източник: The Economist