Искате да сте шеф? Трябва да знаете какво точно означава това!

Когато изречете думата „шеф“, повечето хора си представят изтупан изпълнителен директор, който лети от събрание на събрание и мучи заповеди, които вярна група служители чинно изпълняват. Не точно.

За мен, да съм шеф по-скоро означава спокойни часове, прекарани в размисли за предизвикателствата. Означава безсънни нощи, прекарани в претегляне на различни варианти преди вземането на трудно решение, с което никой друг не иска да се нагърбва, и знанието, че успехът или провалът на това решение е изцяло моя отговорност. Означава потене над детайли и прекарване на повече време в работа на касата, с престилка, за да разбера какво наистина преживяват подчинените и клиентите, вместо изнасянето на поредната презентация в костюм пред инвеститорите.

Не ме разбирайте погрешно – не бих се отказал от шефското място дори за минута. Дори докато карах магистратура, осъзнах, че имам повече общо със собственика на близката бензиностанция, отколкото със състудентите си, които си намираха работа в консултантски фирми. Но е важно да сте реалисти, когато се устремите към създаването на бизнес. Ето и някои от по-неприятните истини за това, какво е да командваш парада:

1. Обикновено бизнесът притежава вас, а не вие него. Забравете за работното време от 9 до 6 и дори от 6 до 9. Изграждането на бизнес е всепоглъщащо – то поглъща всички ваши будни часове и много от онези, в които би трябвало да спите. Той е с вас в колата, под душа, на почивка. Повечето хора, които основават компания, не могат нито за миг да обърнат гръб на отговорностите. За мен това е нещо като зависимост. Справям се чудесно с решаването на проблеми, които никой друг не може – и често тези решения ми хрумват, докато тичам или се пека на плажа в компанията на бизнес предизвикателствата си.

2. На върхът наистина е самотно – не само защото се налага да вземате важни решения, но и защото никой не може да ви спести самомнителността, свързана с тях. Бихте си помислили, че след изграждането на два ресторантьорски бранда ще се притеснявам по-малко от непредвидимите непредвидимости на решенията си. Но не така стоят нещата. Честно мога да ви кажа, че всяко решение, което е придвижвало бизнеса ми напред в материалния смисъл, е имало последици, които са ме държави в съмнение. Един пример е да изтегля инвестициите си от Au Bon Pain и да вложа всичките си енергия и ресурси в Panera. Мъчих се над това решение до безкрай. След време хората щяха да го наричат „брилянтно“. Но вземането му бе ужасно болезнено. Изборите, които ми се налага да правя днес, не са по-лесни. Дори сега, някои решения водят по-добри последици от други. Важното обаче е, че с натрупването на опит се оказваме по-често прави, отколкото в грешка. И в този ред на мисли...

3. Ще имате много възможности да вземате решения, защото предизвикателствата пред шефовете никога не спират. Изграждането на бизнес е плод на безспирни усилия и любов. Докато бизнесът ви е ваша отговорност, ще трябва да мислите в дългосрочен план. Ще трябва да създавате иновации, да правите многократни опити и да го усъвършенствате. Ще трябва да сте нащрек за нови възможности, да предвиждате накъде ще поеме светът и да сте в позицията да го посрещнете, когато стигне в бъдещето. Товарът не става по-лек с времето; той расте с бизнеса. Иронично, ако сте успешни, няма да имате дълг към по-малко хора, а към повече.

Но макар и да усещате шефството като дълго и самотно пътешествие, отплатата е голяма – и не под формата на пари или власт. За мен тя е радостта от решаването на проблеми, които никой друг не може; съзирането на възможности, които други пропускат; разработването на стратегии, които други дори не биха могли да си представят.

Тя е изграждането на рисков бизнес от нулата и превръщането му в голяма и доходоносна компания, която осигурява на другите не просто прехрана, но и общност, в която да се развиват. И най-накрая отплатата е възможността да предизвикам промяна. Никога не съм се стремял да създам верига ресторанти; стремях се да повлияя на света, променяйки начина, по който Америка се храни. Да си шеф е безкрайно възнаграждаващо, когато човек наистина разбира за какво се труди.

Рон Шайч, основател, председател и главен изпълнителен директор на Panera Bread, за LinkedIn.com