ТРАЙНА/// Възможно ли е да се справяте добре с неща, които наистина не обичате да правите?

Твърди се, че Конфуций е казал: „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си“. Само че това е само един от онези запомнящи се фалшиви цитати от интернет. Въпреки това идеята, че е по-добре да съобразим кариерата си с интересите си, е забележително разпространена, както и съветите „да следваме страстта си“.

Разбира се, има много причини да се придържаме към този принцип. Първо, много по-вероятно е да се идентифицирате с работния си образ, когато кариерата ви е фокусирана върху смислена работа, а професионалното ви „Аз“ е съобразено с цялостната ви самооценка. Както отбелязва Уилям Кан, професор по организационно поведение в бизнес училището на Бостънския университет, това води до по-високи нива на ангажираност на служителите и удовлетвореност от работата, което като цяло е добре за работодателя. Второ, страстта и интересът подпомагат ученето и развитието, така че енергията (и възвръщаемостта на инвестициите), свързани с развитието на уменията, ще бъдат значително по-високи, когато обичате това, което правите.

Всъщност това започва много рано в живота. В ранна детска възраст децата се различават както по интереси, така и по способности, а родителите често реагират, за да засилят връзката между двете. Така например, ако едно дете има музикална дарба, когато родителите забележат това, те вероятно ще засилят тази връзка между умения и интереси, като организират уроци по музика за детето, което се надяваме, че няма да намали интереса му! От своя страна това би трябвало да подобри както развитието на умения, така и интереса към музиката, оформяйки потенциални кариерни избори и т.н.

Има ли значение интересът?

Но може ли да си добър в нещо, което не харесваш? Точно както страстта и интересът може да не доведат до кариерен успех, дори и да увеличат развитието на таланта (музиката обикновено не предоставя лесен начин за изграждане на успешна кариера), може да се справяте отлично с нещо, което не ви е по-вкус, особено ако следвате пазарните нужди.

Всъщност корелацията между показателите за интереси и показателите за умения в тази област на интереси рядко надвишава 0,3. Това означава, че около 90% от времето може да сте дълбоко заинтересовани от нещо, в което не сте добри, или наистина добри в нещо, което не ви интересува. За да бъдем по-конкретни ще представим няколко често срещани примери:

(1) Да се ​​научите да правите това, което не харесвате: Много ценни умения се придобиват не защото са свързани с нещо, което ни харесва или ни е интересно, а защото обстоятелствата ни принуждават да ги практикуваме. Адвокат може да не харесва публичното говорене, изпълнителен директор може да мрази изграждането на контакти или учен може да мрази набирането на средства, но повторението, обратната връзка и необходимостта могат да ги направят високо компетентни в тези дейности. Всъщност, да не харесвате нещо е напълно съвместимо с това да станете добри в него, стига да имате достатъчно способности, дисциплина и стимул да упорствате. Освен това, някои антипатии може да се основават на погрешни схващания или неправилни представяния на въпросната работа и задача.

(2) Оптимизиране на вашите кариерни избори за успех: Кариерите не са просто израз на идентичност; те са и пазари. Може да обичате философията, но да имате изключителни математически умения или да мечтаете да станете музикант, докато притежавате необичайна търговска преценка.  Тъй като икономическата стойност на едно умение зависи отчасти от това колко оскъдно и полезно е то за другите, има напълно рационални причини да изградите кариера около това, в което сте добри, а не около това, което ви харесва най-много.  Разбира се, когато изборът е изобилен и резултатите са несигурни, има смисъл да се съсредоточите върху това, което обичате да правите. И все пак, това вероятно ще доведе до нежелани последици и компромиси, които си струва да се обмислят в началото. Например, преследването на това, което обичате, може да ви насочи към пренаселени области, където страстта е в изобилие, но възможностите са оскъдни, като същевременно игнорирате по-малко вълнуващи области, в които вашите способности са едновременно необичайни и високо ценени. По същия начин, превръщането на един интерес в професия може да промени самата природа на дейността. Това, което някога е било присъщо възнаграждаващо, става обект на срокове, конкуренция, клиенти, показатели за представяне и финансов натиск. С други думи, има разлика между това да обичате да правите нещо и да обичате да го правите за прехрана.

(3) Да запазите страстта към хобитата си: Не всяка страст трябва да бъде превръщана в източник на доходи. Всъщност, превръщането на нещо, което обичате, в работа, води до споменатите по-горе фактори – крайни срокове, клиенти, конкуренция, натиск за постигане на резултати – плюс досадното изискване някой действително да плаща за това. Има сериозни аргументи в полза на това да бъдете ентусиазиран любител музикант, фотограф, готвач или писател, докато си изкарвате прехраната с нещо, в което сте добри, но което намирате просто за поносимо. Освен това съществува разлика между придобиването на умения, достатъчни, за да изпитвате удоволствие от дадено занимание, и придобиването на ниво, позволяващо ви да постигнете такова съвършенство, че другите да са готови да ви плащат за него.

(4) Излизане извън зоната на комфорт: Ако се занимаваме единствено с дейности, които ни носят естествено удоволствие, рискуваме да превърнем предпочитанията си в ограничения. Личностното израстване често изисква да правим неща, които ни карат да се чувстваме некомфортно, отегчени или сякаш правим нещо неестествено за нас – особено когато тези дейности разкриват слабости, които бихме предпочели да игнорираме. Всъщност, както посочвам в последната си книга, именно поради тази причина стремежът към „автентичност“ може да ограничи кариерното ви развитие. Ако се ограничите до това, което сте били в миналото или сте в настоящето – като правите само неща, които ви карат да се чувствате добре или които ви се струват естествени – вероятно няма да се превърнете в по-добра версия на себе си, камо ли в най-добрата възможна версия. Освен това ще стесните възможностите си за кариерно развитие. Интересите ви подсказват къде искате да прекарвате времето си, но невинаги посочват сферите, в които имате най-голям потенциал за развитие или успех. Така че, точно както ръстът може да бъде по-добър показател за представянето в баскетбола, отколкото самият интерес към играта, така и способността ви да създавате стойност в дадена роля или организация зависи повече от набора от умения и таланти, необходими за тази роля, отколкото от степента на интерес, който изпитвате към изпълнението ѝ.

В търсене на баланс

В крайна сметка, разумният съвет за кариерата вероятно не е нито „следвай страстта си“, нито неговата също толкова опростена противоположност – „прави това, в което си добър“. Интересите са важни, защото осигуряват енергия (те са горивото за постиженията), постоянство и смисъл. Способностите са важни, защото светът обикновено възнаграждава това, което реално можем да правим – често въз основа на предположението, че чрез външни стимули (награди и наказания) можем да бъдем мотивирани да вложим уменията си в работата. Най-удовлетворяващите кариери може би съчетават и двете в максимална степен, но когато те се разминават, не съществува психологически закон, който да ни задължава да изберем страстта. Освен това мнозина постигат значителен професионален успех, без непременно да харесват работата си или да са особено добри в нея – те обаче може да се отличават с умението си да изграждат взаимоотношения и да бъдат приятни партньори в общуването. Понякога нещото, в което сте изненадващо добри, е именно онова, което никога не бихте избрали да правите. В такива случаи от особено значение е доколко другите се интересуват от вашите таланти и умения, както и как този интерес се превръща в кариерни възможности.

………………

Томас Чаморо-Премусик, автор на „The Talent Delusion", за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев