ТРАЙНА//// Как да разберете дали вашите служители премълчават нещо

Повечето лидери смятат, че са добри слушатели. Те поддържат зрителен контакт, кимат и задават въпроси, но въпреки това пропускат същината на случващото се в разговора.

Ситуацията е още по-сложна за основателите на компании и изпълнителните директори. Колкото повече отговорност носи един лидер, толкова повече информация го залива: имейли, резюмета от изкуствен интелект, съобщения в Teams, срещи. Никога досега не ни се е налагало да обработваме толкова много данни, а същевременно най-важните сигнали рядко да попадат в нашето полезрение.

В новата си книга „Unscript: The Radical Act of Being Yourself“ Крисчън О’Конъл – първият радиоводещ, оглавил класациите за най-популярни предавания в две различни държави ,нарича способността за улавяне на тези сигнали „пригаждане“ (attunement).

И така, какво представлява това пригаждане? Става въпрос за настройване към самите себе си, към другия човек и към пространството помежду ви. Това надхвърля обикновеното слушане: означава да усещаш какво се случва в действителност. Той прави сравнение с настройването на китара: правиш корекции, слушаш и коригираш отново, докато откриеш правилния звук.

Всичко започва от лидера. Не можете да се пригодите към друг човек, ако сте изгубили връзка със себе си. Обърнете внимание на това какво внасяте в стаята: „Присъствам ли наистина?“, „Опитвам ли се да разбера чуждата гледна точка, или се опитвам да докажа, че съм прав?“. Вашето вътрешно състояние навлиза в разговора още преди думите ти.

Ето пет начина, по които лидерите могат да упражняват това умение.

Търсете сигнала, скрит зад думите

Един лидер може да чуе всяка дума от отчет за постигнатия напредък по дадена задача, но въпреки това да пропусне същинското послание. След близо 30 години работа в радиопредавания на живо, О’Конъл се е научил да долавя едва забележими промени - пауза, която продължава малко по-дълго от обичайното; промяна в темпото на говорене; ентусиазъм, който изглежда леко пресилен.

По време на рубрика, посветена на Деня на бащата, слушател на име Дейвид е разказвал забавна история как баща му танцувал под звуците на песента „Cotton-Eyed Joe“. В един момент темпото му на говор се е забавило, а гласът му е станал по-тих и мек. Още преди Дейвид да съобщи, че баща му е починал, характерът на разговора вече се е бил променил. Задачата на О’Конъл не е била да зададе следващия въпрос, а да създаде пространство за споделянето на тази новина. „Слушането улавя думите. Пригаждането усеща човека“, пише той.

В работна среда сигналът може да бъде под формата на служител, който твърди, че всичко е наред, но е спрял да предлага идеи. Не се ограничавайте само до това, което чувате. Обърнете внимание и на това, което забелязвате.

Спрете да слушате с цел само да отговаряте

Много лидери всъщност не слушат. Те просто чакат реда си да говорят. О’Конъл признава, че в началото на кариерата си е подготвял много хитроумни въпроси, но след това рядко е получавал реални отговори. Той нарича това „имитация на слушане“.

Предприемачите биват възнаграждавани за бързото решаване на проблеми, но не всеки разговор изисква решение. Понякога най-полезното нещо, което един лидер може да направи, е да запази отговора си още десет секунди.

Научете се да забелязвате кога въпросите ви всъщност са прикрити съждения

О’Конъл твърди, че много въпроси са съждения под прикритие. Например, въпросът „Защо би направил това?“ внушава идеята, че конкретното действие е глупаво, докато „Обмислил ли си възможността...?“ създава впечатление, че човекът не е добре подготвен. Хората усещат това веднага и заемат отбранителна позиция.

Преди да отправите подобен въпрос трябва да се запитате: „Интересува ли ме отговорът, или насочвам човека към собственото си мнение?“. Истинското любопитство няма предварително зададена посока.

Пригаждайте се към човека, а не само към ролята

Бизнесът толкова дълго говори на „езика на машините“, че лидерите губят от поглед същността на ръководенето на хора. О’Конъл описва две честоти: „честотата на машината“ пита как да извлечем повече от някого, докато „честотата на човека“ пита кой е той всъщност.

Веднъж той е работил с изпълнителен директор, който по време на първата им среща непрекъснато е споменавал титлата си. Тогава О’Конъл го е питал за сина му. Гласът на мъжа се променил и изведнъж срещу него вече не е седял изпълнителен директор, а баща – уплашен, че се проваля в изграждането на отношения с детето си. „Единственият ми ключов показател за ефективност (KPI) като лидер е връзката с другите“, пише О’Конъл.

Питайте кой още присъства в разговора

Ние внасяме в стаята всички значими връзки, които сме имали в миналото. О’Конъл нарича това „призрачни сценарии“. Справедливата обратна връзка от мениджър може да бъде възприета като критика от родител, а отдръпването на член от екипа може да няма почти нищо общо с вас.

Погледнете отвъд поведението. Зад него обикновено стои чувство, а зад чувството – потребност. Не е нужно да се съгласявате с някого, за да го разберете, но хората се променят, когато се почувстват разбрани.

Да бъдеш в синхрон с другите не означава да се откажеш от целите или от изискването за отговорност; означава да получаваш по-добра информация. Хората често разкриват какво предстои да се случи чрез енергията си, колебанието и думите, които почти изричат. Лидерите, които забелязват тези сигнали, нямат нужда да говорят повече – те трябва да се настроят на вълната на другия.

……………..

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев