Не казвайте "Не е възможно!"

Живея в една от “луксозните“ жилищни сгради в Манхатън. Почти всички обитатели на сградата се наслаждават на лукса. Аз обаче съм изключение.

Живея в тази част от сградата, където се намират складът и товаро-разтоварната рампа на търговец на дребно.

Ден и нощ ме стряскат звуци, наподобяващи влачене и хвърляне на палети, които сякаш падат на главата ми.

Това продължава през всички часове на деня и нощта, следователно, да си почина е мираж.

Месеци наред подавах оплаквания, предлагах потенциални промени, но напразно. След като осъзнах, че управата на сградата не може да направи нищо, отидох директно при домоуправителя. Писах му много предложения.

Дни наред не получих отговор и отново започнах да пращам съобщения с молба да ми отговори. Най-сетне отговор пристигна. С първо изречение: „Здрасти, Джил, не е възможно да намалим наема.“

Не е възможно?

Тези думи ги няма в речника ми.

Искаше ми се да напиша: „Призовавам ви да проверите в речника значението на думата „възможно“. Или: „Това, което искате да кажете е, че е възможно, но не сте склонни да го обмислите.“ Но си държах езика зад зъбите (или в случая, пръстите).

Да кажете на някого, че нещо „не е възможно“ е опасно действие. Ако го кажете на служителите си, все едно хвърляте пари на вятъра. За съжаление, мениджърите и лидерите го правят доста често. Когато кажете на някого, че нещо „не е възможно“ обикновено получавате две реакции:

1. Човекът отсреща се амбициран да ви обори.

2. Прекършвате духа му.

И в двата случая реакциите са в двете крайности и поставят лидера срещу подчинените му. Превръща се в „аз срещу теб“ или „ние срещу тях“. Нито едно от двете не е продуктивно.

Ако служителят вижда „не е възможно“ като предизвикателство и се амбицира да докаже обратното, ще е едностранно концентриран върху задача, която вече сте определили като ненужна. Това отнема продуктивността от другите задачи и може да разстрои баланса в работните екипи. Има риск служителят да си потърси нова работа – на място, където нещо е възможно и мениджърите насърчават и подкрепят иновацията.

Когато кажете „не е възможно“, рушите духа на служителите. Подчиненият се чувства недооценен, или по-лошо – неползотворен. С думите „не е възможно“ казвате на човека, че неговите или нейните мисли не са достойни, че иновативността не се окуражава и че той или тя не трябва да представя нови идеи. Това създава скована и небалансирана среда.

Когато хората чувстват ненужен стрес в работата, усилено опитват да възстановят справедливостта. Видимите признаци на този процес сапонижена продуктивност, повече клюки на работното място, планове за напускане, срутване на екипната динамика и много други негативни влияния върху нетните печалби и загуби.

Какво се случва, когато кажете „не е възможно“? Не сте обречени веднага. Не и, ако прибавите още две прости думички.

Добавете „ако не“ към изречението си.

„Не е възможно, ако не намерите/намерим начин да намалим бюджета с количество x.”

“Това просто не е възможно, ако не можете/можем да съдадем допълнителни приходи за финансиране на проучването.“

Ето как едно просто допълнение помага на служителя да види взаимовръзката между идеите си и целите на бизнеса. Нещо повече, подтиква служителите да покажат креативност и да измислят начин да намалят бюджета, да намерят нов път към приходи, или да свършват каквото е нужно, за да се осъществи някоя идея. Чрез „ако не“ могат да се появят много нови идеи. Тези думички също позволяват на служителите да бъдат активна част от някое решение.

Хората подкрепят това, което са подпомогнали да се създаде. Служители, които се чувстват значими в екипите и компаниите си, допринасят повече за целите на организацията. Мениджърите, които подкрепят съвместното управление със служителите, им позволяват да са иновативни и креативни срещу ограниченията и предизвикателствата.

Не ползвайте ограничителен език и не убивайте иновативността. Вместо това, позволете на служителите да ви помогнат да премислите какво е възможно.

Джил Шифелбайн, професонален говорител и експерт по бизнес комуникации, за Entrepreneur.com