Добрите екипи са по-важни от добрите идеи

Кой е открил електрическата крушка? Ако сте отговорили „Томас Едисън“, не сте сами – и също така не сте съвсем прави.

Въпреки общоприетото схващане, че великите изобретения често идват от самотни гении, революционните изобретения са екипни усилия. Крушките с нажежаема жичка са съществували преди Едисън да се роди. Неговият патент е изграден върху предишни версии на електрическата крушка, имащи за цел да я направят практична и достъпна. Това също така не е самостоятелно постижение – Едисън си сътрудничи с екип от квалифицирани сътрудници, чийто принос до голяма степен е избледнял от паметта. И все пак името на Едисън е на патента и това е версията на историята, която се е запечатала съзнанието на повечето хора.

Всички обичаме разкази за самотни гении – за блестящ учен, за безстрашен военен генерал или за проницателен изпълнителен директор. Версията на историята, която черпим от популярни книги, филми и интернет, приписва величието на отделни индивиди.

Но индивидуалното величие рядко е цялата история. Изследванията показват, че екипите са основните създатели на нови знания в повечето индустрии. Новите идеи не се появяват напълно оформени от ума на един човек – необходими са сътрудничество и екипна работа, за да се развият до пълния им потенциал.

В действителност, двигателят зад устойчивия успех – независимо дали в науката, бизнеса или управлението, не е един единствен ум, а добре проектиран екип.

Илюзията за индивидуален успех

Склонни сме прекалено много да приписваме както успехите, така и провалите, на отделните хора. Психолозите наричат ​​това фундаментална грешка в атрибуцията: обясняваме поведението на хората с техните черти, а не с контекста им. Ако даден продукт се провали, обвиняваме главния изпълнителен директор. Ако стартираща компания се разраства, основателят е гений. Рядко питаме за екипите, които ги заобикалят.

Става и по-лошо. Дори в рамките на групите хората редовно надценяват собствения си принос към колективните начинания. В едно проучване изследователи помолили всеки член на екипа да оцени за какъв процент от успеха на групата е отговорен. Общият процент? Целите 235%. Това е много повече от 100%!

Нашите индивидуалистични тенденции ни карат да изграждаме групи и организации около грешни предположения. Ако вярвате, че успехът идва от звездни личности, наемате звезди и се надявате на фойерверки. Но за сложни проблеми – а по-голямата част от работата ни сега е сложна, са необходими повече знания и умения, отколкото всеки един индивид има. Ето защо трябва да създадем условия, в които отделните хора да комбинират способностите си и да надграждат върху това, което всеки може да постигне сам.

Какво правят добрите екипи по различен начин

В моето проучване открих, че високоефективните екипи не се изграждат чрез харизма или щастливи случайности. Има четири ключови елемента на груповата структура, които максимизират шансовете ви за успех:

• Състав: Много екипи са съставени хаотично, въз основа на служебната политика и на това кой е наличен. Но най-добрите екипи са малки (т.е. от три до седем души) и имат подходяща за конкретните задачи комбинация от разнообразни знания и умения.
• Цели: Трудно е да се постигне обща цел, когато членовете имат различни идеи за посоката, в която са се насочили. Ето защо ясните, измерими и ярки цели са критичен предпоставка за изграждането на екипи, които могат да се представят по-добре от отделните хора. Например, иновациите в НАСА се увеличават рязко, когато Джон Ф. Кенеди замени неясна цел „да се развие науката чрез изследване на Слънчевата система“ с ярката цел „да се изпрати човек на Луната до края на десетилетието“.
• Дизайн на задачите: Екипите могат да вдъхнат живот на идеите, когато имат добре проектирани задачи, които изискват разнообразни умения, дават на членовете автономия по отношение на това как да вършат работата си и позволяват на членовете да виждат напредъка към целите си. За творческата работа лошо проектираните задачи могат да се превърнат в голямо ограничение и източник на скука, тъй като повтарящата им се природа наподобява  производствена поточна линия. Добре проектираните задачи дават на хората свободата да изследват.
• Норми: Твърде често групите са места, където членовете изграждат лоши навици. В много организации служителите са свикнали да седят пасивно на срещи. Те се притесняват, че експериментирането и предлагането на нови идеи ще им донесе само объркани погледи, а в някои случаи и наказания. Но най-иновативните екипи активно се борят срещу тези норми. Лидерите активно насърчават членовете да споделят своите идеи, да експериментират и да се учат един от друг. И битката срещу нормите за конформизъм и статуквото никога не свършва.

Истинското предимство

Живеем в епоха, която празнува идеите: TED разговори, презентации на стартиращи компании, основатели визионери. Но идеите не се изпълняват сами. И много страхотни идеи умират в ръцете на лоши екипи. В същото време един добър екип може да превърне посредствена идея в нещо изключително. Не защото са по-умни, а защото са структурирани да мислят по-добре заедно.

Великите иновации и бизнеси на днешния ден никога не са създадени от самотен гений. Въпреки всички заслуги, които се отдават на Стив Джобс, той не би могъл да изгради Apple и нейния двигател за съвместни иновации без помощта на другите съоснователи и най-различни колеги. Като се задълбочите в историите за велики иновации, почти винаги откривате страхотен екип точно под повърхността.

Следващият път, когато се изкушите да отдадете заслугата на самотен гений, спомнете си за хората зад завесата. Сътрудниците, редакторите, дисидентите – тези, които са направили идеята по-добра – или са я реализирали.

Добрите идеи са важни. Но добрите екипи са по-важни.

…………

Източник: FastCompany.com    

превод и редакция: Георги Георгиев