Три неща, които успешните мениджъри не трябва да казват

Трудно е да си добър лидер. От време на време обаче задачата е проста – например, да не говорите глупости. Ето три от най-ненужните неща, които ръководителите могат да изрекат по време на работа. Избягвайте ги.

1. Не ми поднасяйте изненади!

Чуваме го често – лидерът е стреснат от нещо неочаквано и, за да скрие притеснението си, се заклева никога да не допусне отново такова събитие. Започва да работи повече, по-дълго, събирайки данни така, сякаш идва апокалипсисът, но изведнъж бум! И отново неприятна изненада, и отново нашият лидер е посрамен.

Е, познайте какво става, когато непрекъснато казвате на хората да не ви изненадват неприятно и да не ви казват лошите новини. Те не ви изненадват и не казват лоши новини. Означава ли това, че такива няма? Разбира се, че не. Просто изплашените служители ги замитат под килима, защото... ами защото така сте им казали! В резултат от това някъде цъка нова и по-страшна бомба, която само чака да избухне право в лицето ви.

Ако се боите от неприятните изненади, най-доброто, което може да направите, е точно обратното – кажете на екипа си „Ако има нещо лошо, искам пръв да науча за него!”. Така поне получавате шанса да поемете контрол над нещата.

2. Ако бяхте животно, какво щеше да бъде то?

Или „Какъв воден басейн бихте искали да бъдете?”, или „Какви книги ви повлияха, когато бяхте млади?”, или „Кой е любимият ви цвят?”. Всъщност, бягайте от всеки подобен въпрос, който уж ви дава дълбок поглед върху потенциала на евентуален бъдещ служител. Всичко това са безсмислени псевдопсихологически бръщолевения, които ви носят точно нула разбиране на човека отсреща, когото се надявате да наемете. Ако чувствате вътрешна нужда да ги казвате - моля, заповядайте, но не се заблуждавайте, че това е истинско интервю за работа. 

3. Не го приемайте лично

Сериозно? Ами че вие говорите с... нека проверим... да, точно така, с личност, за него или нея, за работата им, за живота им, за идеите им, за усещането им за компетентност, за изборите им, за усилията им да останат лоялни, за труда на живота им – и им казвате да не го приемат лично?!

Пробвайте да дадете на всеки свой служител карт бланш за седмица, през която те да могат да ви казват в лицето всичко, което поискат, стига то да започва с думите „Не го приемайте лично, но...”

Ако си мислите, че работата с другите по никакъв начин не е лична, може би е по-добре да се пренасочите към кариера като пчелар например. Пчелите рядко приемат нещо лично. А когато го направят, веднага ще го усетите!

Лес Макеън,OpenForum