Идва ли краят на глобалното затопляне?

Проблемът с покачването на температурата в глобален мащаб не е от вчера, но в последно време учените наблюдават нова тенденция, която ни кара да си зададем някои въпроси, пише The Week.

Забавя ли се глобалното затопляне?

Климатолозите все още не са сигурни. Това, което обаче знаят е, че средните температури на въздуха са се повишили едва с минимална стойност от 1998 г. насам – най-горещата година за изминалия век – въпреки, че човечеството продължава да освобождава огромни количества въглероден диоксид и парникови газове в атмосферата. Между 2000 и 2010 г. светът е произвел около 110 милиона тона въглероден диоксид, което е една четвърт от всичкия въглероден диоксид, попаднал във въздуха от началото на Индустриалната революция. Подобни количества би трябвало да поддържат рязкото покачване на средните температури с темповете от 80-те и 90-те години. Но данните не сочат това.

Скептиците по въпросите за глобалното затопляне изтъкват, че минималното повишение на средните температури при големите количества замърсяване показва само, че климатът не е толкова чувствителен към парниковите газове, колкото някои учени предполагат. „Чисто и просто няма проблем с глобалното затопляне“, категоричен е Йън Плимър, професор по науки за земята в Университета на Мелбърн. „То спря през 1998 г.“

А съгласни ли са с това всички?

Не. Учените, изследващи промените в климата, признават че температурите не са се покачили така рязко, както е ставало през миналите две десетилетия, но предупреждават, че планетата ни все още става по-топла заради емисиите на газове, създадени от хората. Въпреки своеобразният таван при температурите годините между 2000 и 2010 г. са били по-топли от тези през 90-те, а девет от десетте най-топли години в историята са били след 1998 г.

Все пак повечето учени днес коригират прогнозите си, които вече отразяват по-бавни темпове на затопляне за следващите десетилетия. Те обаче предупреждават, че фундаменталната заплаха не е изчезнала. Климатолозите считат, че повишение дори с един градус на средната годишна температура може да има катастрофални последици – масивно топене на лед, повишаване на нивото на морето, наводнения в крайбрежните райони, дълги суши и други смущения.