Какво не харесваме в себе си?

Според статистиката 80% от жените и 40% от мъжете не са доволни от своята външност. Как да се справим с този проблем? Човек се сравнява с другите още от самото си раждане! Психолозите твърдят, че всеки започва да сравнява своята външност с тази на околните още през първата година от живота си. И уж милите фрази от рода на “малкото ми слонче” и т.н. могат само да породят комплекс за непълноценност. Затова се постарайте никога да не обсъждате в присъствието на детето не само неговите физически недостатъци, но и недостатъците на другите хора, както и да не превъзнасяте красотата на другите деца. Много по-правилно е да се каже: “Приятелката ти има хубави къдрици, но затова пък твоите очи са много красиви”, съветват специалистите.

От поведението на родителите зависи до 80% какъв тип самооценка ще се формира у детето.

Кой смята себе си за по-лош от останалите

Има три основни типа самооценка:

1. Аз съм по-добър/по-добра от останалите. Хората, които смятат така, са само около 5%.

2. Аз съм като останалите, със своитe достойнства и недостатъци. Тези хора са най-много - около 80%.

3. Аз съм по-лош/по-лоша от останалите. В това са убедени 15%.

Последната група са хората със слаба воля, може да се каже недоволните и хленчещи хора. Те постоянно търсят в думите на околните потвърждение на своята непълноценност. А патологичното зацикляне върху някакъв физически недостатък се нарича дисморфофобия. Тези пациенти “окупират” кабинетите на пластичните хирурзи с молба да им се направи нос като на Шарън Стоун или устни като на Мерилин Монро. Те обаче никога не остават доволни от резултата и продължават с опитите да се променят. Затова в най-добрите клиники по пластична хирургия пациентите се приемат само след справка с психиатър или психолог.

Стремеж към съвършенство или депресия?

60% от пациентите на американските пластични хирурзи “лягат под ножа” в състояние на дълбока депресия. До този извод са стигнали изследователите от Факултета по психология на Университета в Чикаго след направено в 20 клиники проучване.

И само 15% от жените след операция смятат, че животът им се е променил към по-добро. Своето недоволство, неумението да се ориентираме в живота, ние често отдаваме на своята външност. В психологията това се нарича принцип на компенсация. Вместо да работим върху себе си и да направим преоценка на ценностите си, ние обвиняваме за всичките ни беди дългия си нос или кривите крака - така е по-лесно. А депресията не отминава и се развива комплекс за непълноценност.

Необходима е работа върху себе си

• Започнете “умствена диета”. Отучете се да “предъвквате” обидите от малко значещите за вас хора. Подозрението е наш основен враг. Просто си обещайте да не обръщате внимание на негативните реплики.

• По-смело общувайте с хората. Нали околните ни възприемат по начина по който им се представяме. Дори и най-красивата пипкава и схваната в ръцете жена ще загуби пред жената с жив ум и чувство за хумор.

• Избавете се от стереотипа, че вашата значимост зависи от дължината на краката ви или размера на гърдите. С тях можете да привлечете някого, но едва ли ще го задържите.

• Опитайте се да разгледате своите недостатъци под друг ъгъл. Може би в тях се крие вашето очарование? Нали нашите недостатъци са част от това, което ни отличава от останалите. Често след направените пластични промени човек губи своята индивидуалност.

Какво най-често предизвиква недоволството

По данни на Американската здравна асоциация има няколко части на тялото, които най-често са обект на критика и недоволство.

При жените това са:

1. Краката (бедрата).

2. Гърдите.

3. Коремът.

4. Очите.

5. Устните, брадичката.

6. Носът и ушите.

7. Образоваността и интелектът - само в сравнение с другите жени.

8. Собственият мъж - като отражение на собствените недостатъци.

При мъжете:

1. Размерът на половия член.

2. Ръстът.

3. Физическата сила.

4. Положението в обществото, състоянието.

5. Умението да пие.

6. Образоваността.

7. Щръкналите уши, плешивото теме.

8. Собствената жена - като отражение на собственото ниво.