Свят, населен от бразилци

В бъдеще американците физически ще заприличат на бразилци – кожата им ще стане по-мургава, чертите им - по-латиноамерикански. Това гласи теорията на проф. Стивън Стърнс от „Йейл”

Ще ви разкажа една история, която е съсем истинска. Започва така: членовете на една фамилия са се женили един за друг в продължение на поколения... Дотук нищо ново, нали? Може би сте чели за много подобни действителни случаи, като започнем от тези от римската империя и стигнем до семейството на самия откривател на еволюцията Чарлз Дарвин. Само че в моята история има и любопитен момент, малко шокиращ и обагрен в синьо.

От 1800 до 1960 г. шест поколения в една фамилия, населила затворен за останалия свят район в американския щат Кентъки, правят сватби само между братовчеди. Резултатът: на това място се появяват само родствено свързани хора със синя кожа. Малко зловещо, но факт.

Учени откриват странните "сини" американци в средата на 20 век и, естествено, незабавно започват да им правят изследвания. Оказва се, че всички те са потомци на френския имигрант Мартин Фюгет. Сините хора са били наследници на родителите си, на бабите и прадядовците си, които повече от столетие и половина са населявали селище, разположено в покрайнините на град Трабълсом Крийк, обградено от силно хълмист релеф. Хематолози ги изучават през 60-те години на миналия век и разбират, че всеки от тях страда от рядко срещаното заболяване на кръвта метемоглобинемия. Един, рецесивен ген в генетичния им материал се е съчетавал със себе си при роднинските им женитби в продължение на десетилетия. Така се е променял молекулярният състав на кръвта им. Тя е ставала все по-кафява, вместо червена. Което пък, от своя страна, е направило кожата им синя.

Денис Стейси е част от тази необикновена общност, пише Business Insider. Неговият пра-, пра-, прадядо по майчина и по бащина линия е един и същи човек. Стейси предлага простичко и съвсем разумно обяснение за активното оформяне на семейства с родствена връзка на това място: „Някога в източната част на Кентъки не е имало пътища”.

Това обяснение може да напомня за бедното и мизерно съществуване на хората в района през 18-19 век и да звучи като мързеливо оправдание, но историята на пра-, пра-, прадядото на Денис – Хенли Фюгейт, доказва, че в него има солидна доза истина. Може да се каже, че историята на дядото е една своеобразна умалена версия на историята на човешкото възпроизвеждане от незапомнени времена. Представителите на ограничените местни населения се събират като семейства и правят деца, споделяйки гените само вътре в собствената общност. Така се появява група с еднакви физически черти, която на по-късен етап започва да се идентифицира като отделна раса или етническа общност.

Според Стивън Стърнс – професор по екология и еволюционна биология в университета „Йейл” в САЩ, преди изобретяването на велосипеда, средното разстояние между местораждането на представителите на двойките в Англия е било 1,6 километра. През втората половина на 19 век не кое да е, а велосипедите са разширили кръгозора на мъжете, търсещи съпруга. По това време, според него, представителите на силния пол са започнали да навъртат по 48 киломента с педалите, пътувайки до близки населени места в търсене на нови познанства.

Изследователи, колеги на проф. Стърнс, откриват подобни модели на развитие и в други европейски държави. Масовизирането на колелетата и изграждането на пътната настилка постепенно дава повече възможности за разширяване на контактите и евентуална среща с любим човек от други общества. По-късно се появяват и автомобилите, а с тях хоризонтите на любовта се разширяват повече от всякога. „Разстоянието между рождените места на родителите нараства след изобретяването на велосипеда, превръщайки се в нещо лесно, дори стандартно, мъжът и жената да са родени на различни континенти”, обяснява проф. Стърнс пред Life’s Little Mysteries.

Той смята, че глобализацията, имиграцията, културната дифузия и употребата на модерните превозни средства постепенно ще хегемонизират човешкото население на планетата, уеднаквявайки все повече черти от лицата и тялото на хората по целия свят.

Тъй като появата на нездравите гени в детето зависи от това дали има две копия на един и същи ген в него в резултат от произхода на майка му и баща му, този тип зловредни гени вероятно ще се появяват в хората все по-рядко. В същото време някои физически черти ще започнат да доминират в човечеството и ще се превърнат в норма. „Накратко, синята кожа е аут, кафявата кожа навлиза все повече”, коментират с намигване в Business Insider.

Все повече тъмната кожа и кафявите очи ще се появяват във външния вид на хората по света, смята проф. Стърнс. Тази тенденция ще доведе до това поколенията на държавите с доминиращо население с бяла кожа и светли очи след десетилетия да приличат все повече на … бразилци. Това възможно развитие професорът отнася най-конкретно до населението на САЩ, основавайки теорията си на актуални статистически данни и медицински изследвания от страната му.

В Северна Америка хората със сини очи се раждат все по-рядко. Изследване от 2002 г. показва, че само един от всеки шестима американци без латиноамерикански или афроамерикански произход, е бил синеок. Американците със светли очи са станали двойно по-малко в рамките на последните 100 години. Все по-малко хора в страната избират да имат деца от човек от родния им град. Естествено, сините очи няма да изчезнат напълно сред американците, но се очаква да намалеят значително.

„Тъй като повече имигранти в САЩ са от Азия, Африка и Латинска Америка, всеки външен белег, с който американците наподобяват хората от Северна Европа, ще се среща все по-рядко в близкото бъдеще”, смята еволюционният биолог от Университета на Делауеър - Джон Макдоналд. Според него примерите за изчезващите физически черти в САЩ включват освен сините очи и червената коса. В този смисъл косата и кожата на средностатистическия американец вероятно ще потъмнеят леко. В страната ще заживеят все по-малко хора с много бледа или много черна кожа, смята Макдоналд.

Генетичното сливане, което протича в САЩ, се случва с по-бързи или по-бавни темпове и в други части на света. Изследователите смятат, че в някои точки на планетата уникалните физически черти, свързани със средата на живот, все още са еволюционно предимство. В други места имиграцията е изключително малка. Според Стивън Стърнс перфектна хармонизация на външния вид на човешката раса никога няма да се случи. Но като цяло земята става все повече хетерогенно общество (“а melting pot”).

Едно население, съставено от дългосрочното сливане на африканци, американци с бяла кожа и европейци, може да бъде определено като архетип на бъдещото човечеството, смята професорът. Той предвижда, че след няколко века хората в цялото население на САЩ ще заприличат на бразилци.

Така вероятно американците ще ги настигнат бразилците, които пък от своя страна също масово потъмняват. Още тази година излезе национална статистика от страната, управлявана от Дилма Русеф, която посочи, че тъмнокожите хора са надминали тези със светъл образ в бразилската нация.