Технологиите създадоха страх от тишината

Много млади хора – тийнейджъри и студенти, признават, че когато няма никакъв шум в стаята им, ги хваща страх. Под шум те разбират звука на работещ телевизор, радио, музика от компютъра или комплекс от работещи устройства, включително отворените канали на социални медии. Под тишина имат предвид свят или пространство, лишен от този фонов шум.

„Изхождайки от шестте ми години (2007 – 2012) наблюдения върху 580 студенти, мога да заявя, че нуждата им от шум и проблемът им с тишината е заучено поведение”, коментира преподавателят по комуникации в университета "Чарлс Стърт" Брус Фел. Той отбелязва, че нуждата от фонов шум идва от чувството за тревога и нетърпение да разбереш какво се случва непрекъснато, създадено от връзката на младежите със социалните медии.

Ако погледнем назад, ще осъзнаем също, че майките и бащите също са наследили нуждата от шум в стаята. Телевизорът на предишното поколение работи почти непрекъснато, докато представителите му са в стаята. Телевизорът се пуска през почивния ден рано сутрин и след това родителите го оставят да работи, докато не си легнат. Днес за много студенти малкият екран се асоциира с дома и с родната къща. По-малките свързват усещането за дома и със стария настолен компютър. Тази година в университетите влязоха първите студенти, които не могат да си спомнят годината, когато е бил купен първият мобилен телефон в семейството.

Някои от учащите днес признават, че имат сериозен проблем с тишината. Минути, след като са седнали в библиотеката, вадят музикалния си плеър, за да го включат на тихи честоти и да си пуснат музика, докато четат. Ако родителите им ги карат да помагат в градината или да вършат земеделски труд, те пак си пускат iPod-a. Медиите постоянно ни заобикалят със своя фонов шум и така определят модерния живот, заключава Фел.