Културни кодове: Как стереотипите помагат да се правят предсказания

Психологът Крис Френч обяснява защо е лесно да се отгатне числото, което сте си намислили

Често включвам в публичните си изказвания по анормална психология забавна демонстрация на предполагаемо паранормално преживяване, особено когато аудиторията е голяма. В това има скрита причина. Напомням на слушателите, че важна част от правилния скептицизъм е винаги да помним, че можем да грешим. След това казвам, че бих искал да проведа малък експеримент, за да проверя колко хора в аудиторията са екстрасенси. „Намислил съм си число от 1 до 10. Не е 3, това би било твърде очевидно! Искам да запишете мислено първото число, което ви дойде на ум, точно сега!“, казвам аз.

При толкова голяма аудитория можем да очакваме, че около 10% ще познаят числото просто случайно. Следователно експериментът ще бъде успешен, ако числото бъде познато от значително повече от 10% от зрителите. С престорено вълнение питам: „Някой помисли ли си за числото 7? Ако да, вдигнете ръка“. При наистина голяма аудитория можете да бъдете сигурни, че около една трета ще вдигнат ръка.

След като демонстрирам изненада, предлагам друг, малко по-сложен експеримент. „Този път съм намислил двуцифрено число от 1 до 50. И двете цифри са нечетни и различни. Например, може да бъде 15 – 1 и 5, и двете нечетни и различни. Но не може да бъде 11 – и двете цифри са нечетни, но еднакви. Кое е първото число, което ви идва на ум?“

След това питам, сякаш очаквам, че този път никой няма да познае: „Някой помисли ли за числото 37?“ И отново около една трета от аудиторията вдига ръка. Тогава добавям: „А някой помисли ли за 35?“ Още една четвърт от аудиторията вдига ръка. „Извинете, това беше моя грешка“, обяснявам. „Първо си помислих за 35, а после промених решението си.“

Какво е това? Онези, които вярват в екстрасензорни способности, може да сметнат, че те току-що са били демонстрирани. По-скептично настроените ще бъдат объркани и няма да могат да обяснят какво са видели (и в което може би дори са участвали). Възможно ли е просто да съм се договорил с някои хора от аудиторията, предварително казвайки им да вдигнат ръка на моите въпроси? Това изглежда малко вероятно. Може би е просто съвпадение, че толкова много хора са познали правилно, повече от очакваното само по случайност? Възможно е, но също така е малко вероятно.

Всъщност всичко се обяснява с феномен, наречен „стереотипи на популацията“. Повечето хора, когато са помолени да запишат мислено първото число, което им хрумне, смятат, че това е почти случаен процес. Затова изглежда, че честотата на отговорите ще бъде приблизително равномерна в целия диапазон от възможни отговори. В действителност обаче това не е така. Съществува тенденция отговорите да се групират по надежден и предсказуем начин, особено при големи аудитории.

В първия пример около една трета от хората ще изберат числото 7, независимо кое число съм намислил (особено след като изключих 3 като възможен отговор, което също би било популярен избор). Във втория пример около една трета ще изберат числото 37, а още една четвърт – 35. Обърнете внимание, че в нито един от примерите броят на отговорите не достига 100%. Но това не е проблем, защото хората не очакват телепатията да бъде 100% надеждна.

Има още няколко примера на стереотипи, които могат да се използват, за да убедят (поне някои) неопитни хора в съществуването на изумителни телепатични способности. Кажете им, че вашата телепатична цел са две прости геометрични фигури, една в друга. Около 60% ще изберат кръг и триъгълник. Кажете им, че мислите за прост рисунък. Около 10-12% ще си представят къщичка. Това е забавна демонстрация на факта, че не всичко, което изглежда паранормално, е наистина такова. Но би ли се опитал някой сериозно да представи такава демонстрация като истинска телепатия?

Ще се изненадате, но да! Например в средата на 90-те години Ури Гелър участва в телевизионното предаване „Отвъд вярата“, водено от Дейвид Фрост. В тази програма се твърдеше, че съществуват различни паранормални явления. Те бяха демонстрирани на живо за милиони зрители. Аз бях един от тези зрители. Ури демонстрира предполагаемите си телепатични способности, като уж предаде съобщение на зрителите.

Той избра един от четирите символа, които бяха показани в долната част на екрана в следния ред: квадрат, звезда, кръг и кръст. Камерата бавно се приближаваше към лицето му, докато той каза: „Мислено си представям символа… и вие, у дома, милиони от вас, аз наистина общувам с милиони хора в момента! Може би с единадесет, дванадесет, тринадесет милиона души. Така. Предавам го на вас. Визуализирам го. Отворете умовете си. Опитайте да го видите. Опитайте да го почувствате. Силно ви го предавам! Още веднъж… добре.“

Към този момент горната половина от лицето на Ури почти изцяло запълваше екрана, а четирите символа продължаваха да се показват в долната част на екрана. Зрителите бяха поканени да се обадят на един от четирите номера, за да съобщят кой символ Ури е предал телепатично. Над 70 000 зрители го направиха.

По това време отдавна бях престанал да вярвам, че Ури наистина притежава изключителни екстрасензорни способности, затова гледах програмата от позицията на информиран скептик. Беше сравнително лесно да се намерят непаранормални обяснения за всички демонстрации в предаването.

Що се отнася до тази конкретна демонстрация, бях доволен не само че правилно предвидих какъв ще бъде телепатичният символ на Ури, но и че подредих правилно популярността на останалите символи. Ури имаше голям „късмет“, че избра за цел звезда. Тя се оказа най-популярната сред зрителите: 47% от тях заявиха, че са „възприели“ този символ. Вторият по популярност беше кръгът – с 32% от гласовете, следван от кръста (12%) и квадрата (10%). Ако изборът беше напълно случаен, прогнозата щеше да е около 25% за всеки символ. Следователно 47% от зрителите, избрали същия символ като Ури, представляват огромен статистически значим резултат. Вероятността почти половината от обадилите се да изберат този символ случайно е астрономически малка. Беше ли това убедително доказателство за телепатичните способности на Ури?

Читателите, запознати с популярните методики за тестване на екстрасензорни способности, със сигурност са разбрали, че четирите символа, използвани в демонстрацията на Ури, са взети от петте символа, използвани в картите на Зенер (липсващият символ са трите вълнообразни линии). Картите са кръстени на човека, който ги е разработил – психологът Карл Зенер. Пълното тесте се състои от двадесет и пет карти, по пет с всяка рисунка.

В теста за телепатия „изпращачът“ поемал всяка карта от разбърканото тесте и се опитвал телепатично да предаде изображението на картата на „получателя“. Получателят записвал своето предположение за това коя карта гледа изпращачът. Според теорията на вероятностите, около пет от предположенията на получателя би трябвало да бъдат верни. Ако получателят постигне значително повече от пет верни предположения, това може да се възприеме като доказателство за екстрасензорни способности.

Но, вече повече от осем десетилетия е известно, че хората е по-вероятно да познаят някои символи, отколкото други. Още през 1939 година Фредерик Лунд помолил 596 души да запишат произволна последователност от пет символа от тестето на Зенер. Най-популярният символ, както вероятно вече сте се досетили, била звездата. Тя събрала 32% от отговорите в сравнение с 20%, които биха били резултат само по случайност. Така че, както вече казах, Ури наистина имаше късмет, че избра звездата за своя телепатична цел. Ако въобще вярваме, че това е било просто късмет.

Източник: Big Think