Културни кодове: Защо хората изпитват потребност да се гощават заедно

В продължение на хиляди години хората се събират на малки групи, за да се нагостят с храна. Защо това е важно - и защо все още продължаваме традицията?

Това е една специфична човешка универсалност: обичаме да сядаме заедно, за да се почерпим. Хранене навън с приятели, вечери, празнични събирания, на които редовно прекаляваме с храната - храненето на обща трапеза е толкова обичайно, че рядко се отбелязва, освен когато идеята, че не се случва достатъчно, се радва на обществена мода.

Паниката от намаляването на семейните вечери например редовно се появява в заглавията на вестниците. Съществуват някои доказателства, че подобни опасения не са съвременна тенденция и може би са на поне 100 години. Всичко това подсказва, че храненето заедно е не само обичайно, но и някак дълбоко въздействащо.

Но защо?

Споделянето на храна като поведение вероятно датира отпреди възникването на нашия вид, тъй като шимпанзетата и бонобо, двама от най-близките ни роднини примати, също споделят храна със своите социални групи, отбелязват биолози. Но да даваш храна на най-близките си не е същото като да се храниш заедно, посочва социологът Никлас Нойман от университета в Упсала, Швеция. „Можете да разпределяте храната като предмет, без да сядате и да се храните в действителност с другите“, казва той. Изглежда, че хората са добавили редица сложни социални слоеве към този акт.

Първата обща трапеза може да е била организирана около лагерния огън. Никой не е сигурен кога хората или техните предци за първи път са се научили да готвят - оценките варират в широки граници, като най-старата предполагаема дата е преди 1,8 милиона години - но когато някой си е направил труда да ловува или събира храна, да разпалва огън и след това да готви на него, това предполага, че може да има социална група, която да му помага в многото етапи на този процес.

А щом всички седнат около огъня - топъл и ярък лъч в мрака - може да се окаже, че оставате будни по-късно, предполага Робин Дънбар, биологичен антрополог от Оксфордския университет във Великобритания. Тези допълнителни часове през деня може да са били златни възможности за социални контакти над храната.

Каквито и да са подробностите за произхода му, съвместното хранене е свързано с по-добро благосъстояние, установи Дънбар в проучване от 2017 г., в което пита хората, живеещи в Обединеното кралство, колко често се хранят с други хора. По-честото хранене с други хора корелира с по-голямо удовлетворение от живота и с наличието на повече приятели, на които да разчитат за подкрепа. Дънбар извършва статистически анализ, който показва, че храненето е причина за социалните ефекти, а не техен резултат.

„Храненето задейства мозъчната ендорфинова система - основната фармакологична основа на свързаните отношения при приматите и хората“, казва Дънбар. „Храненето в група повишава ендорфиновия ефект по същия начин, по който това се случва при джогинг. Това е така, защото синхронизираната активност увеличава производството на ендорфини два пъти“, допълва той.

Яденето на едно и също нещо по едно и също време с някой друг го прави да изглежда по-надежден, узнаха журналистите Синтия Гребер и Никола Туили, когато изследваха тази тема в своя подкаст Gastropod. Айелет Фишбах от University of Chicago Booth School of Business, която те интервюират, установява, че при инвестиционна симулация хората дават повече пари на човек, с когото преди това са яли същите бонбони.

Освен това хората, които са яли същите бонбони, са постигали по-бързо задоволителен край на преговорите, отколкото хората, които не са ги яли. Фишбах предполага, че това е един вид реликва от по-ранни времена, когато може би сходните вкусове за храна са били по-ясен знак за споделени ценности, отколкото днес.

Но съвместното хранене не е прост, постоянно положителен акт. Празненствата, ястията, на които се споделят прекомерно големи количества храна, могат да бъдат силно хореографирани начини за демонстриране на подчинение и контрол. Спомнете си за традицията за прибиране на реколтата, при която собственикът на земя осигурява голяма трапеза за своите работници, или за партито в офиса, при което щедростта на работодателя или липсата на такава се проверява от присъстващите. И още, обикновените семейни трапези, колкото и да са възхвалявани, невинаги са лишени от търкания.

„Ако ги попитате, хората ще кажат, че обичат да се хранят заедно с приятели и близки. Но може да се окаже и ужасно преживяване да се храниш заедно с близките си“, казва Нойман. Според него „това е и място за контрол и доминация.“ Хранения, при които някой друг редовно критикува решенията ви или теглото ви, едва ли помагат за доброто настроение.

Всъщност в един от текущите изследователски проекти на Нойман, посветен на отношението към съвместното хранене сред възрастните хора в Швеция, той открива нещо, което може да е изненадващо. „Питаме ги нарочно дали се чувстват притеснени от това, че се хранят сами. Повечето от тях не се притесняват“, казва той. Те обичат да се хранят с други хора, но, поне в тази конкретна група интервюирани не усещат липсата на компания толкова остро, колкото може да се очаква. Може би е свързано с факта дали те вече страдат от самота, разсъждава той: ако случаят е такъв, тогава самотното хранене може да засили нечий дискомфорт.

„Но ако сте човек, който често се храни с други хора, тогава вероятно от време на време би било хубаво да седнете сами“, казва Нойман.

Източник: BBC