Папа Лъв призовава за единство на разделената Църква, но обещава да не бъде „автократ"

Папа Лъв XIV пое официално поста си с послание за помирение, вяра и отказ от автократично лидерство в разделената Католическа църква.

Новият глава на Римокатолическата църква Папа Лъв XIV бе тържествено интронизиран в неделя на площад „Свети Петър“ пред десетки хиляди вярващи и световни лидери. В първата си проповед като понтифик той отправи призив за единство в дълбоко разделената Църква и обеща да служи, а не да управлява с желязна ръка.

Послание за хармония и помирение

В словото си Папа Лъв XIV, роден в Чикаго и с двойно американо-перуанско гражданство, заяви:

„Бих искал първото ни голямо желание да бъде за една обединена Църква, знак за единство и общение, която да се превърне в квас за един помирен свят.“

Той отправи призив към всички католици — както консерватори, така и прогресивни вярващи — да преодолеят вътрешните разделения, които белязаха понтификата на покойния папа Франциск. Новият папа подчерта, че няма да се поддаде на изкушението да бъде автократ, а ще бъде пастир, вдъхновен от примера на св. Петър.

Снимка: Getty Images

Историческа церемония

Церемонията бе уважена от президенти, министър-председатели и монарси от целия свят, включително:

• Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс

• Президентът на Украйна Володимир Зеленски

• Канцлерът на Германия Фридрих Мерц

• Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен

• Испанският крал Фелипе и кралица Летисия

Сред символите на интронизацията Папа Лъв XIV получи палиума — знак на пастирската му отговорност, и „рибарския пръстен“, който символизира връзката с апостол Петър.

Наследството на Франциск и визия за бъдещето

Лъв XIV отдаде почит на покойния папа Франциск, който ръководи Църквата в продължение на 12 бурни години, и обеща да продължи социалните му приоритети, включително борбата с бедността и грижата за околната среда. В същото време обаче той подчерта, че ще поддържа традициите на Църквата и ще търси хармония, а не конфронтация.

Изборът на Папа Лъв XIV беше направен на 8 май след кратък конклав от едва 24 часа, в който кардиналите избраха Робърт Превост, относително непознат за широката общественост, но уважаван вътрешно в църковните среди.