Разпродал ли е Мадуро златния резерв на Венецуела, за да плати дълговете ѝ?

Разпродал ли е Мадуро златния резерв на Венецуела, за да плати дълговете ѝ?

Преди десет години Венецуела тайно е изпратила злато на стойност почти 4,7 милиарда швейцарски франка (малко над 5 млрд. евро) от резервите си в Швейцария с намерението то да бъде претопено и продадено на международните пазари. В продължение на пет години Венецуела е транспортирала по въздух 127 тона злато до Швейцария, което по-късно е било проследено от швейцарските митници, които регистрират и отчитат всички вносни и износни операции в страната, пише Euronews.

Швейцария е водещ международен център за търговия със злато и по стойност е най-големият вносител и износител на ценния метал в света, като данните на швейцарските митници показват огромни входящи и изходящи потоци през последните години.

От решаващо значение за държава като Венецуела, която се опитва да пласира златото от резервите на централната си банка, е фактът, че Швейцария е дом на някои от най-големите рафинерии в света. Сред тях са Valcambi, PAMP и Argor-Heraeus, които са концентрирани основно в кантона Тичино.

Рафинериите могат да претопяват и преработват металите в най-високия стандарт на международно търгуваните формати или т.нар. „Good Delivery“ кюлчета, както и да осигуряват необходимата документация и сертификация, улеснявайки придвижването и продажбата на златото на световните пазари.

Швейцарското правителство по-рано не е публикувало данни за трансфера на венецуелското злато, в съответствие с дългогодишната традиция на конфедерацията за максимална финансова дискретност, която продължава да я прави привлекателна както за водещи бизнесмени, така и за авторитарно настроени лидери, търсещи място за съхранение или ликвидиране на активите си.

Швейцарската обществена телевизия SRF съобщи, че правителството на Мадуро е изпратило злато в чужбина като „акт на отчаяние“, за да предотврати държавен фалит, като е продало част от кюлчетата и е използвало друга част като обезпечение за заеми и за рефинансиране на дълга.

Към момента, в който Венецуела изпада в неплатежоспособност през 2017 г., страната вече е била на практика изключена от нормалните възможности за рефинансиране и е изпитвала остър недостиг на използваема твърда валута.

Политически доклад от 2017 г. на Центъра за иновации в международното управление (CIGI) оценява финансовия недостиг за същата година на над 15 млрд. щатски долара (12,84 млрд. евро), като обслужването на облигационния дълг е около 12 млрд. долара (10,27 млрд. евро), нараствайки до почти 20 млрд. долара (17,1 млрд. евро), ако се включат и плащанията, свързани с Китай.

Според докладите на CIGI, публикувани по времето, когато Мадуро е транспортирал злато по въздух до Швейцария, Венецуела е имала „значителен финансов недостиг“ и „ограничени активи или политически възможности за неговото покриване“.

Приходите от износ на петрол, които са били и продължават да бъдат основният източник на долари за държавата, са се сринали, като CIGI посочва, че експортните приходи са били крайно недостатъчни за обслужване на облигационния дълг през тази година.

Според SRF, след претопяването част от венецуелското злато вероятно е било транспортирано до други държави, като Великобритания — също ключов международен център за търговия със злато. Предполага се, че Венецуела е продала голямо количество от златото си на Турция.

По това време вносът в Швейцария не е нарушавал никакви санкции. Подобни сделки обаче днес биха били силно малко вероятни, тъй като Федералният съвет затегна регулациите върху финансовите трансакции през 2018 г., след въвеждането на мащабните санкции срещу Венецуела.

По този начин опитът за предотвратяване на държавен фалит чрез прехвърляне на златни резерви в чужбина до голяма степен се е провалил. Още през 2017 г. Венецуела не беше в състояние да изпълнява задълженията си и не можеше нито да изплаща дълговете, нито съответните лихви.

Настоящият външен дълг на Венецуела се оценява на до 170 млрд. щатски долара (145,4 млрд. евро), което се равнява на двойния размер на годишния икономически продукт на страната и на практика означава държавен фалит.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ