Достъпът на българите до иновативни терапии остава ограничен

Достъпът на българските пациенти до модерно лечение остава ограничен. Това стана ясно на семинар, организиран от Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании ARPharM.

38 нови терапии кандидатстват да бъдат одобрени за последната стъпка от реалното им навлизане в България и започване на лечение с тях – включване в Позитивния лекарствен списък. Данните са към 1 ноември 2022 г. и бяха съобщени от Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Сред кандидатстващите за одобрение за финансиране терапии са лекарства за лечение на множествена склероза, карцином на гърда и белия дроб, солидни тумори, В-едроклетъчен лимфом, мултиплен миелом, сърдечна недостатъчност и атеросклеротично ССЗ, спинална мускулна атрофия, хиперхолестеролемия, улцерозен колит, депресивно разстройство, псориазис и др. В момента, пак по данни към 1 ноември т.г. в Позитивната листа са включени 15 нови терапии, по-голямата част са все още в процес на разглеждане.

За сравнение, Европейската агенция по лекарствени средства дава всяка година разрешение за прилагане средно на около 40 нови терапии. В България обаче навлизат малко над 30% от тях,  отбеляза  Деян Денев.

Той подкрепи анализа с още един пример - от разрешените за употреба в ЕС 160 нови терапии в периода 2017 – 2020 г. от началото на тази година у нас са достъпни чрез заплащане с публични средства само 49 от тях. За сравнение в Германия едва 13 не са достъпни за пациентите. Наблюдават се различия и във времето за достъп до нови терапии в различните държави в ЕС. Така например, за да получат достъп до нови лекарства, пациентите в Германия чакат около 133 дни, а в България този период е 764 дни, съобщи още той.

Една от съществените причини за ограничения достъп до нови терапии е, че публичните плащания за лекарства като процент от общите публични плащания за здравеопазване в България рязко намаляват от 30% през 2017 г. на 23% през 2022 г. За тази регресия допринася до голяма степен въведеният през 2018 г. механизъм, с който фармацевтичната индустрия на практика започна да “субсидира” голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства. Фармацевтичните компании бяха задължени да покриват разликата между реалните нужди на пациентите и бюджета на НЗОК за лекарства чрез ценови отстъпки и компенсации, които от година на година все повече растат. Така за 8 години отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтичните компании на НЗОК възлизат на 1,6 млрд. лв. И докато през 2017 г. фарма бизнесът е компенсирал около 17% от плащанията на НЗОК за лекарства, за 2022 се очаква този процент вече да е около 21%.

Непредсказуемото и неконтролируемо нарастване на този процент в последно време се превръща в причина все повече фарма компании да отлагат кандидатстването за навлизане на техни нови терапии у нас, и дори до оттеглянето им от България, а това в крайна сметка влошава достъпа на пациентите до модерно лечение, допълни той.

„Ето защо е необходимо да се въведе формула за определяне на годишния бюджет за лекарства“, обясни Деян Денев. Необходимо е също въвеждане на всеобхватни програми за ранно откриване на заболяванията, прецизна диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, посочи Денев. Сред политиките, които са важни за намаляването на времето за достъп до иновативни терапии той изброи оптимизация на процеса на оценка на нови терапии чрез включване в реимбурсация 2 пъти годишно вместо веднъж, отпадането на списъка със заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща, въвеждане на съвместна относителна клинична оценка на ниво ЕС, както и въвеждане на индивидуални споразумения за контрол на бюджетното въздействие и/или проследяване на терапевтичния резултат за нови терапии с висока стойност.

Липсата на комплексност е един от най-големите проблеми в здравната система по отношение на достъпа до иновативни терапии, смята Александър Миланов, програмен директор на Национална пациентска организация. Пациентът сам трябва да сглоби и преодолее пъзела от институционални и административни проблеми, за да получи адекватно лечение, поясни той. Хиляди пациенти в България чакат средно над 2900 часа, за да получат лечението от което се нуждаят.  Само поставянето на диагноза и потвърждаването ѝ може да отнеме от 3 до 5 месеца, а времето от поставянето и потвърждаването на диагнозата до реално започване на терапия с нужния медикамент е между 4 до 8 месеца, съобщи още Александър Миланов. „В България има около 200 000 пациенти с хронични заболявания, които получават терапия с протоколи. Те трябва да се справят освен със заболяването си и със сложния административен път, за да получат терапията си, често включващ периодично явяване пред експертни лекарски комисии за издаване и заверка на тези протоколи“. Точно тази административна процедура се оказва факторът, който сериозно забавя започването на лечение, а нерядко води до прекъсването или отлагането му, сочат наблюденията и проучванията на няколко пациентски организации у нас. В ход е въвеждането на електронен протокол, с който ще отпадне необходимостта от посещенията при експертни лекарски комисии като плановете са това да се случи от 1 януари догодина, но няма гаранции, че стартът няма да бъде отложен за пореден път, отчетоха участниците в семинара.

Освен за максимално бързото въвеждане на електронния протокол, от Националната пациентска организация настояват да отпадне изискването за физическо явяване пред експертна лекарска комисия при продължителна терапия, за въвеждане на възможност за дистанционен здравен преглед и дистанционен преглед на документи, нужни за разрешаване на лечението. 

65% от пациентите с автоимунни заболявания в България казват, че са затруднени да посещават редовно лекарски комисии главно поради финансови и териториални причини, тъй като много от тях трябва да пътуват до градовете, в които са въпросните лекарски комисии, съобщи и Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания. Тя цитира данни от национално представително проучване на асоциацията. Пак според това проучване 60% от лекарите смятат, че е необходимо намаляване на медицинската документация, която се обработва за всеки пациент.

Оптимизиране, децентрализация и дигитализация на процеса са начините да се подобри пътя на пациентите до лекарствените терапии. Това от своя страна би довело до освобождаване на финансов ресурс, което на свой ред ще даде възможност да се подобрят диагностиката и лечението с иновативни медицински средства и процедури. А това е най-динамично развиващата се област в медицината и фарма индустрията.

В следващите 5 години се очакват революционни терапии, които значително да подобрят лечението в области като заболявания на централната нервна система, онкология и сърдечно-съдови заболявания, автоимунни и генетични болести. Поне две генни терапии се очакват например в следващите две години за лечение на хемофилия, посочи проф. Албена Димитрова от Лаборатория „Геника“. Генните терапии са нов лъч на надежда за пациентите с мускулна дистрофия тип Дюшен и техните близки, допълни тя и уточни, че две от тях са в много напреднала фаза и предстоящо одобрение.

Онкологията е областта в медицината, към която се насочват все повече разработки от целия спектър на иновативните лечения.  До 2035 г. близо 40% от населението на Европа ще бъде засегнато от онко заболявания, а смъртността се очаква да нарасне с 24%, което ще превърне рака в основна причина за смъртност, съобщи медицинският онколог доц. Желязко Арабаджиев. Генната терапия и имунотерапията са смятани за най-перспективните в бъдеще лечения в тази област. В момента се проучват над 20 нови имунотерапии за различни видове солидни тумори и хематологични индикации, посочи той, но и разясни, че специално в онкологията от определящо значение ще бъде достъпът до модерна клинична диагностика, която позволява максимално бързо да се прецени персоналният подход към всеки пациент.