ЕК и ЕЦБ: България е готова за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина

Брюксел официално одобри дългогодишната кандидатура на България за присъединяване към еврозоната, с което отвори пътя на страната да стане 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г., предаде Евроактив.

Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) заявиха, че България е изпълнила така наречените „критерии за конвергенция“ за присъединяване към валутния съюз.

ЕК допълва, че препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на нашата страна в еврозоната от началото на следващата година, предаде БТА. От ЕК Отбелязват, че всички държави от ЕС стават част от еврозоната, когато изпълнят изискванията, освен Дания, която преди подписването на договора за присъединяване към ЕС е пожелала да се ползва от изключение.

Според оценката на ЕЦБ, България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания. След като участва във валутния механизъм (ERM II) и банковия съюз от 10 юли 2020 г., България направи още една крачка към европейска интеграция при трудни икономически условия. Постигането на среда, благоприятстваща устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи, отбелязват от централната банка.

София отдавна поддържа ниски нива на дефицит и дълг в очакване на зелената светлина за еврозоната, но страната продължава да се бори с упорито висока след енергийния шок, предизвикан от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Според последната прогноза на Комисията, общият темп на инфлация в България се очаква да се повиши до 3,6% тази година – доста над средното за еврозоната от 2,4%.

Брюксел обаче отбеляза, че средният темп на инфлация в България между май 2024 г. и април 2025 г. е бил 2,7%, което отговаря на критерия за ценова стабилност, чиято „референтната стойност“  се базира на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност и в момента е на ниво от 2,8%.

Брюксел също така прогнозира, че инфлацията в България ще спадне до 1,8% през 2026 г., тъй като въздействието на възстановения ДДС върху хляба и ресторантите, въведен в началото на тази година, отслабва, а заплатите умерено се увеличават.

Страната ни покрива и критерия за дефицита, който не трябва да превишава 3 % от брутния вътрешен продукт. 2024 година завърши именно с такъв дефицит, в тези рамки е изчислен и тазгодишният бюджет.

Европейската централна банка отбелязва, че дълговото равнище у нас е много под предела от 60% от брутния вътрешен продукт. Нивото на българския дълг е 24,1 на сто, предаде БНР.

Отговаряме и на критерия за динамиката на дългосрочните лихвени проценти, като при праг от 5,9 на сто при нас показателят е 3,9 %.

„България е постигнала добър напредък към икономическо сближаване с еврозоната. Това проправя пътя за приемане на еврото от 1 януари 2026 г. и превръщането ѝ в 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, заяви главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн.

Комисията отбеляза, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната. Българската икономика е достатъчно подготвена, българското законодателство е съвместимо, се посочва в оценката, предаде БТА.

Българската централна банка и мнозинството в парламента на страната силно подкрепят присъединяването към еврозоната, посочвайки, че този ход ще стимулира търговията и ще намали разходите за финансови трансакции в зависимата от износ икономика.

Те също така отбелязват, че присъединяването към региона на единната валутна ще даде на София по-голям контрол върху паричната политика, като позволи на ръководителя на централната банка Димитър Радев да участва в Управителния съвет на ЕЦБ – основният орган за определяне на лихвените проценти на банката.

Въпреки че българският лев е обвързан с еврото от 1999 г., страната в момента няма думата по отношение на политиката на ЕЦБ.

Зелената светлина на Брюксел идва въпреки скорошните големи протести в десетки градове в страната, като някои граждани са загрижени, че преминаването към друга валута може да доведе до рязко покачване на цените, особено на храните.

Високите нива на корупция и годините на политическа нестабилност също подхранват антисистемните настроения в страната, където средният БВП на глава от населението е само 24 200 евро – най-ниският в ЕС.

Служители на Комисията омаловажиха опасенията от повишаване на цените, твърдейки, че опитът показва, че общото увеличение на цените след присъединяването ще бъде „изключително малко, почти незначително“.

Те също така посочиха, че европейските и българските власти ще „следят“ ситуацията, за да гарантират, че предприятията няма да се възползват от преминаването към друга валута, като повишат цените до неоправдани нива.

След днешните доклади на ЕК и Европейската централна банка в ЕС започва законодателен процес, който предвижда обсъждане и постигане на политическо споразумение между държавите от еврозоната на 19-20 юни, последвано от политическо споразумение от Европейския съвет на 26-27 юни. На 30 юни ЕК следва да препоръча на Съвета на ЕС да одобри решение и то да бъде гласувано на 8 юли. В същия ден се предвижда гласуване на становището на Европейския парламент на сесия в Страсбург. Мнението на евродепутатите ще бъде предварително съгласувано в отделен доклад.

Гласуването между държавите от еврозоната ще бъде по три точки, като само за определянето на обменния курс лев-евро ще бъде необходимо единодушие, а по останалите две части от решението за приемането на България ще бъде достатъчно квалифицирано мнозинство.