България очаква конвергентния доклад за еврозоната

България очаква конвергентния доклад за еврозоната


Днес (4 юни 2025 г.) се очаква  публикуването на конвергентния доклад, изготвен от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Вероятно това ще стане след края на днешното заседание на еврокомисарите в ранния следобед. Този документ ще оцени готовността на България да се присъедини към еврозоната – ключов етап в процеса на европейската ѝ интеграция.

Докладът ще разгледа изпълнението на Маастрихтските критерии, които включват ценова стабилност, фискална дисциплина, стабилност на валутния курс и ниски дългосрочни лихвени проценти, както и правната съвместимост на националното законодателство с изискванията на ЕС. Очакванията са, че положителна оценка може да проправи пътя за приемане на еврото в България още на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вата държава членка на еврозоната.

Ангажиментът на България за въвеждане на еврото

България пое ангажимент да приеме еврото още с присъединяването си към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Според Договора за функционирането на Европейския съюз, всяка страна членка (с изключение на Дания, която има клауза за неучастие) е задължена да се стреми към въвеждане на единната валута, след като изпълни необходимите икономически и правни критерии. За България това е стратегическа цел, която цели да засили икономическата стабилност, да премахне валутния риск и да увеличи привлекателността на страната за чуждестранни инвестиции.

През последните години България предприе редица стъпки за изпълнение на този ангажимент, включително участие във Валутния механизъм II (ERM II) и банковия съюз, както и провеждане на реформи за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка.

Участие в ERM II

На 10 юли 2020 г. България официално се присъедини към Валутния механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята“ за еврозоната. Това е задължителен етап, при който валутата на страната трябва да остане стабилна спрямо еврото за минимум две години без значителни отклонения. Българският лев участва в ERM II с фиксиран обменен курс от 1,95583 лева за едно евро, който съответства на действащия валутен борд в страната. Участието в ERM II е придружено от ангажименти за реформи, включително укрепване на рамката за борба с изпирането на пари и подобряване на надзора върху банковия сектор.

От присъединяването си към ERM II България демонстрира стабилност на валутния курс, като българският лев не е показал отклонения от фиксирания курс, което е отбелязано като изпълнение на критерия за стабилност на валутния курс в предишни доклади.

Особености на валутния борд в България

Валутният борд в България е въведен на 1 юли 1997 г. като мярка за стабилизиране на икономиката след тежката финансова криза от 1996–1997 г. Той фиксира българския лев към германската марка (а след 1999 г. към еврото) при курс 1,95583 лева за едно евро. Валутният борд ограничава възможностите на Българската народна банка (БНБ) да провежда самостоятелна парична политика, като задължава банката да поддържа пълно покритие на паричната база с валутни резерви. Тази система осигурява висока степен на финансова дисциплина и ценова стабилност, но също така налага строги ограничения върху фискалната политика.

Валутният борд се разглежда като предимство за България в контекста на присъединяването към еврозоната, тъй като осигурява ниско ниво на валутен риск и улеснява прехода към еврото. Според анализ на водещите рейтингови агенции като S&P, Moody’s и Fitch, присъединяването към еврозоната ще повиши кредитния рейтинг на страната, което ще улесни достъпа до международните финансови пазари.

Оценки от предишни конвергентни доклади

Конвергентните доклади, изготвяни на всеки две години от ЕК и ЕЦБ, оценяват напредъка на страните членки извън еврозоната по пътя към приемане на еврото. За България последните доклади отбелязват значителен напредък, но и предизвикателства, свързани предимно с критерия за ценова стабилност.

Според докладите на ЕК и ЕЦБ от юни 2024 г., България покрива всички Маастрихтски критерии с изключение на критерия за ценова стабилност (инфлация). Средногодишната инфлация в страната беше с 0,1 процентни пункта над допустимата референтна стойност, което доведе до отлагане на датата за въвеждане на еврото. Въпреки това България беше отбелязана като най-напредналата сред шестте оценявани държави (България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция) по отношение на икономическа и правна конвергенция. Националното законодателство беше признато за съвместимо с правото на ЕС, а валутният курс остана стабилен в рамките на ERM II.

Докладите от 2020 и 2022 г. също отбелязват ограничен напредък в икономическата конвергенция поради трудни икономически условия, включително последиците от пандемията и войната в Украйна, които повишиха инфлацията в региона. Въпреки това България последователно демонстрира фискална дисциплина, нисък държавен дълг (значително под прага от 60% от БВП) и стабилни дългосрочни лихвени проценти.

Очаквания за конвергентния доклад от 4 юни 2025 г.

Извънредният конвергентен доклад, поискан от България на 25 февруари 2025 г., ще оцени дали страната е успяла да преодолее последното препятствие – критерия за ценова стабилност. Според данни на Евростат от януари 2025 г., инфлацията в България беше само с 0,1 процентни пункта над изискуемата стойност, което дава основание за оптимизъм. Анализатори предполагат, че ЕК и ЕЦБ биха могли да изключат страната с най-ниска инфлация (напр. Литва с 0,9% през 2024 г.) от референтната стойност, както беше направено при приемането на Хърватия в еврозоната през 2023 г., за да позволят на България да покрие критерия.

Ако докладът е положителен, следващите стъпки включват:

  • 19 юни 2025 г.: Заседание на Еврогрупата в Люксембург, където ще се обсъдят докладите и ще се подготви проект за препоръка към Съвета на ЕС.
  • 8 юли 2025 г.: Окончателно решение от Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин) за приемането на България в еврозоната и определяне на фиксирания обменен курс (1 евро = 1,95583 лева).
  • 8 август 2025 г.: Начало на двойното обозначаване на цените в лева и евро, което ще продължи 12 месеца след въвеждането на еврото.  

Евентуалната положителна оценка в днешния доклад ще потвърди готовността на България да приеме еврото, което ще засили икономическата ѝ стабилност и интеграция в ЕС. Очакванията са високи, а резултатът от доклада ще определи следващите стъпки към историческата цел за присъединяване към еврозоната на 1 януари 2026 г.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ