Големите градове страдат от дефицит на дървета

Учени изследваха повече от 2,5 милиона сгради в осем големи града по света и стигнаха до извода, че в тях няма достатъчно дървета, за да живеят комфортно хората. Резултатите от проучването, проведено от Кралския технологичен университет в Мелбърн (Австралия) и Техническия университет в Мюнхен (Германия) бяха публикувани в  списанието Nature Communications.

В основата на изследването е т.нар. правило 3-30-300 - показател, предложен от холандския експерт по градско горско стопанство Сесил Конейнендийк, който определя минимални стандарти за достъп до природата в градовете. Според това правило жилищните сгради, училищата и офисите трябва да имат изглед към поне три дървета, да са в зона с повече от 30% покритие от короните на дърветата и да са разположени в рамките на 300 метра от парк. Най-малко шест града в Европа, САЩ и Канада прилагат тази мярка в своите стратегии за градско горско стопанство, отбелязва проучването.

По-малко от 30% от сградите в Ню Йорк, Амстердам, Буенос Айрес, Денвър, централен Сидни и централен Мелбърн са в райони с достатъчно дървета, установи проучването. В Ню Йорк и Амстердам покритието със сянка от дървета е почти нулево, въпреки че съответно 92% и 50% от сградите имат изглед към поне три дървета. Само Сиатъл и Сингапур са надхвърлили стандарта за покритие от 30%: в тези градове съответно 45% и 75% от сградите попадат в сенчестата зона на дърветата. Достъпът до парковете също е неравномерен, като Сингапур и Амстердам отбелязват високи резултати, а Буенос Айрес и Ню Йорк - ниски.

„Предишни изследвания показват, че депресията, тревожността, затлъстяването и топлинният удар са по-често срещани в градските райони без достъп до сенчести корони на дървета и открити зелени площи“, каза водещият изследовател и постдокторант от Кралския технологичен университет в Мелбърн Тами Крьозер. Думите му са цитирани от Phys.org.

Според експерта настоящите начини за проектиране и обновяване на улици не благоприятстват здравословния растеж на горската покривка, тъй като планирането дава приоритет на инфраструктурата като кабели и тръбопроводи пред засаждането на дървета. В същото време дърветата обикновено се засаждат в условия, при които не е лесно да растат. Почвата е уплътнена, отгоре има асфалт и когато вали, водата се стича в улуците, а не в почвата“, обясни Крьозер.