Културни кодове: От книгите до чата - как форматът на текста влияе на четенето с разбиране

Читателските навици на хората са се променили много, но поколението Z може да ни изненада и да се върне към печатните книги

Ще бъде ли написан някога друг "Хари Потър"? От 1997 г. до 2007 г. сякаш всяко дете (и дори родителите му) четеше легендарните романи на Джей Кей Роулинг за приключенията на слабичкия, очилат тийнейджър в Училището за магии и вълшебства. Деца от цял свят посещаваха партита, за да отпразнуват излизането на новите книги от поредицата, обличаха се в костюми на вещици и магьосници и прекарваха дълги часове в препрочитане на дебелите романи за пореден път.

Но от началото на XXI век, когато сайтовете за дигитално четене, блоговете, имейлите, публикациите в социалните мрежи и чатовете започнаха да изместват печатния формат, броят на децата, които четат за удоволствие, драстично намаля. Възможно е никога повече да не станем свидетели на явление, при което поредица от книги да е завладяла изцяло вниманието на децата.

Както показва наскоро публикуван мета анализ, книгите са загубили популярност сред младите хора, а по-широкото преминаване към дигитално четене може да има и вреден ефект: то се отразява негативно на уменията за четене с разбиране, разказва в свой материал Big Think.

Четене и разбиране

През 2011 г. изследователи анализират 99 проучвания за въздействието на четенето на печатни книги върху уменията на децата за осмисляне. Както може да се очаква, те откриват значителен ефект. Колкото по-често децата са чели печатна литература, толкова по-добре са разбирали и запомняли прочетеното. Нещо повече, установено е, че четенето на печатни произведения насърчава последващо циклично развитие: когато малките читатели се сблъскват с по-дълги и по-сложни текстове, техните умения за четене се подобряват, което ги насърчава да се обърнат към още по-сложни произведения, които развиват тези умения още повече.

За целите на новия мета анализ изследователи от Университета във Валенсия, Испания, обединяват 26 проучвания, включващи около 470 000 души. Всяко проучване изследва ефекта на дигиталното четене върху разбирането. Те установяват, че цифровото четене подобрява уменията за разбиране, но положителният му ефект е шест до седем пъти по-малък от този на печатния формат и се проявява най-слабо при децата.

Авторите заключават: "Голяма част от [въздействието на] цифровото четене... може да отклони вниманието на младите читатели от изграждането на силна основа в четенето... във важен период на преход - от времето, когато децата тепърва се учат да четат, към времето, когато четенето се превръща в средство за обучение."

Защо цифровото четене е много по-малко полезно? Авторите се позовават на много предположения. Първо, езиковото качество на цифровия текст обикновено е много по-ниско. Например, когато общуваме в чата, често използваме неформален език с опростен речник и пренебрегваме граматическите правила. Съдържанието също така обикновено е много по-кратко, липсват фокусът и паметта, необходими за разбирането на по-дълги произведения със сложни разкази и множество герои.

Според Наоми С. Байрон, професор по световни езици и култури, материалните свойства на книгата също могат да допринесат за запомнянето на информация по специален начин. "Когато четем хартиена книга, ние я прелистваме, като визуално запомняме подредбата на отделните страници. Хората често свързват спомените си за прочетеното с точното място в книгата или на страницата, където е отпечатано", обяснява тя. Физическите свойства на книгата или списанието (мирис, вид, усещане) също могат да направят четенето по-приятно. Ако читателят изпитва удоволствие от четенето, не е изненадващо, че то ще доведе до по-задълбочено разбиране."

И накрая, когато четете цифрови материали, разсейването под формата на социални медии, YouTube и видеоигри често е само на един клик разстояние, което пречи на пълното разбиране на текста. В неотдавнашно проучване сред студенти от университета в Западна Вирджиния две трети от анкетираните признават, че често или много често разглеждат социалните медии, докато четат.  Повече от половината от анкетираните са заявили, че социалните медии оказват негативно влияние върху навиците им за четене.

Тийнейджърите по принцип имат по-лош контрол върху импулсивността и може да са по-податливи на разсейване от възрастните, когато се занимават с четене на дигитални книги. Те също така по-слабо владеят лексиката и граматическите правила, което означава, че ще се сблъскат с по-елементарно писане в социалните медии и чатовете с приятели. Поради тези причини авторите препоръчват родителите и учителите да ограничат времето, което децата прекарват с цифрово съдържание, или поне да наблегнат на печатните произведения или на използването на основни електронни "четци" с мастилени екрани. (Проучване от 2019 г. до голяма степен не установява разлика в разбирането при четене на хартиен носител и електронна книга от този формат, въпреки че читателите не са били толкова ефективни в определянето на местоположението на събитията във времевата линия на историята).

Ще последват ли тийнейджърите съветите на по-възрастните? Байрон цитира данни, които показват, че това е така.

"Според последните данни на Американската библиотечна асоциация днешното поколение Z (13-25 години) прави изненадващ избор в сравнение с милениалите (26-40 години). Представителите на поколението Z не само че четат повече книги на месец (вероятно за удоволствие) от своите предшественици, но и предпочитат именно печатните версии."

Тя отбеляза и резултатите от собствените си проучвания, според които повечето ученици с готовност признават, че учат по-добре и се концентрират по-лесно, когато четат печатна литература.

Ще могат ли следващите поколения да се върнат към хартиените книги? Времето ще покаже.