Културни кодове: Пет държави с най-добър баланс между работа и личен живот

Балансът между професионалния и личния живот често се смята за вълшебен ключ към всичко - от здравословния начин на живот до психологическото благополучие. Затова за всеки, който обмисля да се премести в чужбина, е важно да разбере отношението към работата в съответната страна.

Кои страни могат да се похвалят с най-добра хармония между професионалния и личния живот? BBC търси отговора през преглед на Глобалния индекс на баланса между професионалния и личния живот за 2023 г. на HR-технологичната компания Remote. Той взема предвид аспекти като платен годишен отпуск, плащането на болнични и размера на платения отпуск по майчинство. От медията са направили и преглед на данните за баланса между професионалния и личния живот на ОИСР, които анализират колко часа работят служителите и колко време хората отделят за отдих и лични грижи в 22-те страни членки на организацията.

Така стигаме до пет държавите, които излизат начело и в двете класации.

Нова Зеландия

Нова Зеландия е начело в класацията на Remote с 26 седмици платен отпуск по майчинство, което се дължи на сравнително високата минимална работна заплата, 32 дни задължителен годишен отпуск и минимум 80% от заплатата като задължително обезщетение за болест.

Но повече от всяка конкретна политика, цялостната култура е тази, която прави работата по-спокойна, казва Ерин Пари, канадка, която живее в Нова Зеландия и работи в областта на маркетинга.

"Като канадец имаш такова отношение към работата, че можеш да я свършиш или да умреш", казва тя. "Просто не знаех как ще преживея това." Когато посещава Нова Зеландия през 2015 г., страната сякаш ѝ предлага различен подход - подход, който, след като е премества там за постоянно през същата година, до голяма степен оправдава очакванията.

Разбира се, Нова Зеландия не е съвършена. Данните на ОИСР показват, че 14% от служителите работят повече от 50 часа седмично, което е над средното за ОИСР равнище от 10%. И те отделят малко по-малко време от средното за ОИСР, 14,9 часа на ден, за лични грижи (като хранене и сън) и отдих (включително прекарване на време със семейството и приятелите, хобита и гледане на телевизия). Пари споделя, че някои от държавните помощи, които предлагат други богати страни, като например застраховка на работниците в случай на безработица, не се предоставят от Нова Зеландия, а разходите за грижи за децата са високи и се увеличават.

Освен това спокойният подход към работата в Нова Зеландия може да има и недостатъци. "Ако се опитвате да свършите нещо и то спешно, просто е невъзможно, казва Пари. "Декември например е направо за отписване – хората просто спират да отговарят на имейли и нищо не се случва."

Въпреки това, казва Пари, културният подход на Нова Зеландия към баланса между работата и личния живот е трудно да бъде победен. "Основните приоритети на хората са семейството, благосъстоянието, отдихът, пътуванията", казва тя. "Те наистина възприемат времето си като много ценно и скъпоценно и вярват, че работата е средство за постигане на целта - а не целият ти живот."

Жена се наслаждава на природата по време на почивка в стил "глемпинг" в Нова Зеландия. Снимка: Shutterstock

Испания

Испания е на второ място в класацията благодарение на предимства като 26 дни задължителен годишен отпуск. Междувременно според данните на ОИСР работниците в Испания отделят най-много часове от деня си за отдих и лични грижи извън всяка друга страна, освен Италия и Франция. Само 2,5 % от тях работят по-дълго от стандартното работно време.

Това не е изненада за Изабел Клигер, автор на пътеписи, която е живяла в Швеция, Обединеното кралство, Ирландия, а от 2010 г. - в Барселона. "В Обединеното кралство и Ирландия толкова много хора прекарват цялото си време на работа, а когато не работят, общуват с колегите си", казва тя.

Не така стоят нещата в Испания. "Когато срещнете хора тук, те не ви питат веднага с какво се занимавате. И не говорят за работа извън нея", обяснява тя. "Може би, ако се срещнете с някого на питие направо от работа, той може да каже: "Имах най-лошия ден". А след 10 минути вече говорите за нещо друго.

Въпреки това, често можем да чуваме испанците да казват, че работят много дълго, казва тя. Отчасти това се дължи на промяната в работното време. Преди, традиционният работен ден е бил от 08:30 до 13:30 ч., с един или два часа сиеста, която е приключвала в 19:00 или 20:00 ч. Но сиестата намалява от години. В резултат на това някои работници вече не ползват обедната почивка, а остават в офиса до късно. За да се пребори с тази промяна, през 2016 г. тогавашният министър-председател на Испания влезе в заглавията на вестниците, като обяви, че иска работният ден да приключва в 18:00 ч.

Въпреки това по последни данни на ЕС испанците работят средно по 37,8 часа седмично - само с около 20 минути повече от средното за Европа. За онези компании, които все още практикуват дълги обедни почивки, през лятото е разпространена петъчната традиция, наречена jornada intensiva: вместо обедна почивка служителите напускат офиса в 15:00 ч. Резултатът е култура, която има подредени приоритети, казва Клигер. "Не живеете, за да работите. Работите, за да живеете.", добавя тя.

Снимка: Shutterstock

Дания

Малцина разбират по-добре от Хелън Ръсел, автор на книгата "Годината на датския живот", която живее в Дания вече повече от десетилетие, предимствата на баланса между професионалния и личния живот. "Работих като журналист в Лондон в продължение на 12 години", казва тя. "Работех часове наред. Беше натоварено. С пътуването от и до работното ми място в Лондон често оставаше много малко от "живота" в частта за баланса между работата и личния живот. Просто си мислех, че това е нормално. И тогава се преместихме тук."

Освен всичко друго, това, което прави впечатление е колко строга е границата между "работа" и "живот". "Работният ден започва в 08:00 ч. Хората обикновено затварят компютрите си в 16:00 ч.", казва тя. Тъй като децата обикновено трябва да бъдат взети от детска градина около 16:00 ч., всички - дори тези без деца - приключват работния си ден тогава. "Между 16:00 и 19:00 часа всеки ден има свещено семейно време, в което семействата са заедно. Може би отговаряте на няколко имейла, след като децата са си легнали, но иначе сте приключили. А това означава, че и на хората без деца е позволено да отделят от свободното си време и хобитата си със същия приоритет, който родителите предоставят на децата си. Напълно приемливо е да запишете в дневника си: "Трябва да отида на фитнес" или "Имам курс по бадминтон".

Това отдаване на приоритет на баланса между професионалния и личния живот е установено и в класациите на ОИСР и "Remote". Само 1% от датските служители работят повече от 50 часа седмично, което е много по-малко от страни като Италия (3 %) или от средното за ОИСР (10 %). Освен това те отделят по 15,7 часа дневно за лично и свободно време, което е повече от средното за ОИСР. Гъвкавата работа е подкрепена - в действителност схемата Flexjobs, в която работниците могат да поискат различни работни часове, модели или дори по-малко физически натоварващи задачи, стартира още през 1998 г.

Освен това страната предлага 36 дни задължителен годишен отпуск, което е сред най-високите нива сред богатите страни, а на работниците се изплаща 100% от заплатата им за болнични.

Снимка: Shutterstock

Франция

По данни на ОИСР хората във Франция разполагат с 16,2 часа дневно за лично и свободно време, като по този показател отстъпват само на Италия. В класацията на Remote за баланс между професионалния и личния живот страната се нарежда на трето място - по-специално с един от най-големите брой дни за задължителен годишен отпуск 36.

Всъщност, дори в оживен град като Париж, казва Сара Мичо, канадски предприемач и фрийлансър, преместила се в столицата през 2021 г., местните жители дават приоритет на времето извън работа. "Френската култура насърчава усещането за релаксация и почивка", казва тя. Пример за това е културата на кафенетата: тя казва, че е обичайно да се видят хора, които седят и си почиват навън по всяко време на денонощието, особено когато времето е хубаво - и то не само с приятели или колеги, но и на спокойно кафе насаме.

Разбира се, това все още зависи от индустрията и професионалната роля, казва тя. Мичо е била на стаж в модната индустрия, където работното ѝ време е било от 10:00 до 19:00 ч. - и много други хора също са пътували до вкъщи по това време. Всъщност 8% от служителите във Франция работят повече от 50 часа седмично, което е по-малко от средното за ОИСР (10 %), но все пак е повече от много други страни с най-добри резултати.

Но като цяло подходът е балансиран, с акцент върху културата, а приоритетното финансиране на изкуствата и културата във Франция е от значение, допълва тя. "Това също така помага да се осигури баланс от натоварения професионален живот. В метрото виждате предстоящи изложения или събития, които се рекламират. Има повече усещане, че имаш живот извън работата си", казва тя.

Снимка: Shutterstock

Италия

Популярната италианска фраза il dolce far niente (сладостта да не правиш нищо) не е само на думи. "Мисля, че италианците са измислили концепцията за баланс между работата и личния живот", споделя Андрес Урибе-Ороско, адвокат, който работи в Рим, след като е живял в Колумбия и САЩ. "Хората не тичат постоянно като пилета без глави в името на "работа, работа, работа".

Данните на ОИСР потвърждават това. Служителите на пълно работно време отделят 69% от деня си - 16,5 часа - за лични грижи и отдих. Това е с 1,5 часа повече от средното за ОИСР, което я прави страната от общността, в която хората разполагат с най-много свободно време. Същевременно, докато 10 % от служителите в ОИСР работят много дълго време (над 50 часа седмично), в Италия това са само 3 %.

"Хората смятат, че италианците не работят. Не, италианците работят много. Те просто са продуктивни. Правят това, което трябва да направят, и го правят бързо, за да могат да се насладят на дългите си паузи за кафе.", казва Урибе-Ороско.

Разбира се, има и недостатъци. В страната има по-висока безработица и по-ниски средни заплати от много други страни от ОИСР, например. Италия също така се представя много по-зле - заемайки 22-ро място - в класацията на Remote за баланс между професионалния и личния живот, която взема предвид аспекти като общия индекс на щастие и включването на ЛГБТК+.

Липсата на култура на бързане може да се отрази и на ежедневната ефективност. Когато живееш в Италия, за посещение на пощата е нормално да се отдели поне час, а за всяка бюрократична процедура, като например подновяване на разрешително за строеж - около половин ден. Положителната страна? Вместо да го възприемат като "изгубено" време, хората го усещат като потенциално свободно време. И ако носите винаги със себе си добра книга, откривате il dolce far niente дори при най-неочаквани обстоятелства.