Под звуците на маршовете: Как България превърна Гергьовден в празник на армията

За повечето българи военният парад на 6 май представлява традиция, свързана с Гергьовден и честванията по случай Деня на храбростта и българската армия. Този ритуал е преживял войни, царства, забрани, идеологически режими и исторически повратности, а началото му се губи далеч преди създаването на модерна България.

Според историческите извори още при цар Симеон I Велики българските бойни знамена били благославяни преди битка. Преданието свързва именно такъв водосвет с похода към Ахелой през 917 г. - грандиозната победа, след която средновековна България се превръща в европейска сила.

След падането под османска власт традицията прекъсва за векове. И когато след Освобождението младото Княжество България започва да изгражда своя армия, ритуалите вече не са просто церемонии - те стават част от символичното възстановяване на държавата.

Князът, орденът и раждането на военния празник

На 1 януари 1880 г. княз Александър I Батенберг подписва указ за учредяване на ордена „За храброст“ - най-престижното военно отличие в българската история. Само дни по-късно е определена и датата за празникът на храбростта.

Тогава обаче има една подробност, която днес мнозина не знаят: водосветът на бойните знамена не се извършва на Гергьовден. Старият военен ритуал е бил на Богоявление, 6 януари.

На Йордановден църквата извършва Великия водосвет - освещаване на водата и света. Именно тогава армията изнася знамената си за благословия. Ритуалът е не толкова „освещаване“, колкото пречистване и благославяне на бойните светини.

Първите следосвобожденски военни церемонии са далеч по-скромни от днешните паради. Няколко роти, военен оркестър, духовници и граждани. Но младата държава отчаяно има нужда от символи, а армията бързо се превръща в най-уважаваната институция в страната.

Гергьовден — празникът на войника

Постепенно Гергьовден започва да придобива все по-военен характер. Свети Георги Победоносец е възприеман като покровител на войската, а през първата половина на XX век празникът вече се свързва пряко с армията и бойната слава.

Тогава София се превръща в сцена на истински военен спектакъл.

По жълтите павета преминават пехотни полкове, конни ескадрони и артилерия. Оркестрите свирят маршове, а балконите на сградите се изпълват с хора. За много българи това не е просто празник, но и моментът, в който държавата демонстрира сила, ред и самочувствие.

Най-впечатляващи са парадите в годините между двете световни войни.

След унизителния Ньойски договор, подписан след края на Първата световна война, армията е ограничена до символични размери. Но през 30-те години България започва постепенно да възстановява военната си мощ. Именно тогава парадите на Гергьовден придобиват особено политическо значение.

През 1937 г. цар Борис III връчва нови бойни знамена на полковете, а столицата става свидетел на грандиозен военен парад — своеобразен знак, че България вече отказва да живее в сянката на Ньой.

Съвременниците описват как хиляди софиянци изпълват улиците още преди изгрев. Деца се качват по дърветата около площада, за да видят кавалерията. А най-очакван остава моментът, когато царят поздравява знамената.

Тогава бойното знаме не е просто военен атрибут, а истинска национална светиня. Загубата му в бой се смята за национален позор.

Парадите на една друга България

След 9 септември 1944 г. светът на старите военни ритуали изчезва почти мигновено.

Монархическите символи са премахнати, религиозните церемонии - отменени, а Гергьовден престава да бъде военен празник. Армията вече марширува под други лозунги, на други дати и пред друга идеология.

Но дори тогава парадите не изчезват, напротив - социалистическата Народна република България превръща военните дефилета в мащабни демонстрации на мощ. По улиците на София преминават танкове, ракетни установки и колони от бойна техника. Над града прелитат изтребители, а трибуната на мавзолея на Георги Димитров се превръща в център на държавния ритуал.

Това, което липсва, са свещениците, водосветът и връзката между армията и старата православна традиция.

Завръщането на знамената

След 1989 г. България започва бавно да възстановява прекъснатите си ритуали.

През 1993 г. Гергьовден отново е обявен за Ден на храбростта и празник на Българска армия, а през същата година се провежда и първият военен парад в демократична България.

Постепенно старият Богоявленски водосвет започва да се преплита с честванията на 6 май. Днес много хора дори не подозират, че исторически ритуалът по освещаването на бойните знамена е бил свързан преди всичко с Йордановден, а не с Гергьовден.

Днес българските въоръжени сили са изправени пред редица предизвикателства - задълбочаващите се геополитически конфликти и необходимостта от технологична и организационна модернизация са само част от тях. Но може би именно в своите традиции и история армията може да намери опора и положителни примери, които са послужат като ориентир за нейното бъдеще.