Топ експерти за трансформациите в дигиталната журналистика, изкуствения интелект и битката за истината

Само 1/3 от българите вярват на новините, това е тенденцията и в много други държави, стана ясно на конференцията 25 ONLINE, която събра водещи международни и български специалисти в медиите и технологиите

Водещи международни и български експерти в областта на медиите, технологиите и бизнеса събра за 25-ата си годишнина Dir.bg на конференцията 25 ONLINE. Те потърсиха заедно отговорите на много актуални въпроси, които стоят пред издателите, журналистите и потребителите, и споделиха опит от всяка страна, свързана с дигиталните медии.

Конференцията започна с дискусия, която разказа как се изгради българското уеб пространство, какви предизвикателства бяха преодоляни през годините и какво предстои.

Модератор на първия панел - "25 online", беше оперативният директор на Dir.bg Иван Брайков, а лектори - Христо Христов, Георги Линков, Стилян Шишков, Виктор Иванов и Жюстин Томс.

"Традиционните български медии много късно се сетиха, че има интернет, това позволи на Google и на Facebook да се настанят тук. Това се случи, защото те закъсняха", подчерта Томс.

"Новите модели за приходи на премиум издателите" бе темата във фокуса на втория панел от конференцията 25 ONLINE. Той бе посветен на източниците на приходи в съвременната журналистика, програматик каналите и новите предизвикателства в отношенията между издателите, рекламодателите и технологичните гиганти.

Водещ лектор бе председателят на борда на директорите на IAB Europe Константин Камарас, а модератор - изпълнителният директор на Etarget Bulgaria Христо Николински. Лектори още бяха Александър Варов, Благовест Йорданов, Зоя Василева и Ани Великанова.

По думите на Камарас една трета от аудиторията би плащала за новини при определени условия, а 20 процента отделят средства, за да бъдат информирани.

"Ключовите аудитории са жените и поколението Z. Те са най-интересни и могат да бъдат привлечени ", каза той.

"Много се радвам, че живеем по времето на революцията на изкуствения интелект. Можем да я сравним примерно с изобретяването на колелото", каза Зоя Василева, директор "Дигитален отдел" на bTV Media Group.

Конференцията на Dir.bg 25 ONLINE продължи с третата сесия на тема "Стъпки към бъдещето" - дискусия за новостите, изкуствения интелект, факт чекинга, социалните медии.

Водещ лектор беше независимият анализатор Бенедикт Евънс, а модератор - председателят на АЕЖ-България Ирина Недева. Като лектори на сцената излязоха още Георги Караманев, Поля Александрова, Мариана Тодорова и Георги Малчев.

По думите на Евънс преди година се е смятало, че на преден план за развитието на дигиталните технологии са Метавселената или криптото, 98% от тези неща са се превърнали просто в ненужен шум.

"През следващите 10 години най-вероятно ще бъдем фокусирани върху изкуствения интелект. Нямаме теория дали това, което разработваме, ще ни доведе до резултат. Все едно проектираме ракета, която да ни отведе на Луната, но не знаем какво е гравитация - не знаем какво ще се случи", посочи още анализаторът.

След неговите думи началото на четвъртата дискусия даде модераторът - председателят на АЕЖ-България Ирина Недева.

"Преди 3 години нещата, които сега са около нас, изглеждаха футуристично. Изкуственият интелект е навсякъде около нас", заяви на старта на сесията писателят, журналист и програмист Георги Караманев. Според него с навлизането на изкуствения интелект в дигиталното пространство започва и битка за истината, тъй като вече всичко ще може да бъде симулирано. "Надявам се журналистите да се върнат на мястото си на портата на истината. Трябва да се върнем към корените си и към нещата, които сме забравили. Можем да дадем скучните неща на изкуствения интелект", подчерта Караманев.

"Най-голямата заплаха е, че с AI ние хакваме нашия цивилизационен код, защото съдържанието, което ще има до 2-3 години в интернет, ще е създадено от изкуствен интелект, който ще пренаписва историята и ще я дехуманизира", категорична беше доц. Мариана Тодорова.

Във фокуса на четвъртия панел от конференцията бяха едни от най-важните въпроси пред журналистиката, а именно - качеството на съдържанието, иновативните медийни формати и визуалната и аудио журналистика.

Водещ лектор на дискусията за доверието към професията, за различните аудитории и нагласите на младото поколение бе Люба Късова, директор на AKAS, журналист и анализатор. Модератор бе програмният директор на Радио "Фокус" Ива Дойчинова. Лектори още бях Найден Тодоров, Илияна Захариева, Васил Върбанов и Евгени Димитров.

"Новинарската индустрия е в дистрес, както в България, така и в чужбина. Има три основни проблема, а първият от тях е, че българите обръщат гръб на новините, като интересът към новините намалява, а процентът на хората, които избягват да четат и гледат новини се увеличава", заяви Късова.

Тя подчерта тревожния факт, че от 2021 г. търсенето на новини намалява по целия свят и това се случва за първи път в историята. По думите й 80 на сто от българите отвреме навреме избягват да гледат и четат новини.

Според Късова вторият проблем за медиите е, че само малка от аудиторията вярва на новините. "Това, което е по-шокиращо е, че още по-малко журналисти вярват в собствената си професия", добави тя.

Според данните към момента, само една трета от българите вярват на новините, но това е и тенденцията в много други държави.

"Но това, което най-много ме шокира, когато анализирах данните е колко малко журналисти вярват в професията си. Едва 1 от 10 български журналисти вярват в това, което правят, а България е на 49-о от 51 места в доверие в новините", каза още Люба Късова.

Директорът на AKAS открои третия проблем, който е не по-малко съществен - приходите на медиите. Според последните данни приходите на българските печатни медии се очаква да намалеят с повече от 40 процента.

Повече информация за събитието можете да намерите тук