Всеки втори българин готов да плаща допълнително за здраве, ако...

Всеки втори пълнолетен българин е склонен да отделя средства за допълнителна здравна осигуровка, ако види чувствително подобряване в сферата на здравните грижи. Това показват резултати от национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено през януари и февруари 2015 г. сред 1026 български граждани. Данните бяха огласени днес от председателя на Националната пациентска организация, д-р Станимир Хасърджиев.

Сред условията, които биха стимулирали хората да доплащат за здраве са: безплатно лечение в болница и отпадане на доплащането в здравни заведения, отпадане на направленията за специалист и и изследвания, повече и по-евтини лекарства.

В сегашната ситуация над две трети от българите – 66% смятат че трябва да получават по-добра здравна грижа за нивото на плащаните към момента осигуровки.

Преобладаващо е мнението сред анкетираните, че болничната помощ и Националната здравно-осигурителна каса са най-проблемни звена в системата на здравеопазване. Две трети от пълнолетните жители на страната смята, че това са местата, които „източват“ най-голяма част от финансовия ресурс в здравеопазването.

Хората декларират силна подкрепа за мерки по засилване на контрола и защитата на пациентите. Така например, според данните от изследването регистрират абсолютна подкрепа за създаване на социален здравен фонд за деца, пенсионери и социално слаби.

78% от запитаните, без разлика в социалния статус, смятат, че всяко ефективно скъпоструващо лекарствено лечение да се поема изцяло от бюджета на НЗОК.

Две трети подкрепят идеята за въвеждане на минимален пакет на спешна помощ за здравно неосигурените пациенти. Тук идеята получава одобрението на мнозинството български граждани с изключение на представителите на ромския етнос.

Сред тези, които декларират, че са готови да плащат допълнителна здравна осигуровка при по-качествени и достъпни здравни грижи преобладават хората с по-добър социален и материален статус – жители на големите градове, икономически активните поколения, високо образовани и с по-високи от средните за страната доходи.