Доклад: Луксозните имоти в Лондон са убежище за откраднати пари

Луксозните недвижими имоти в Лондон стават „убежище за откраднатите пари по света” според доклад на Transparency International, публикуван днес и цитиран от „Монд”. Феноменът отдавна е известен, но асоциацията за борба с корупцията повдига за пръв път завесата за неговите мащаби. Според данните, 40 725 имота в Лондон са собственост на дружества, регистрирани в т.нар данъчни убежища, прикриващи самоличността на притежателите. Площта на тези имоти е повече от 6 квадратни километра в Лондон според анализа на Ленд Реджистри – регистъра на собствеността.

В най-скъпите квартали тази практика е често срещана. В Уестминстър 9,2% от имотите са собственост на офшорки. В Кенгсингтън и Челси делът е 7,3%, в Ситито – 4,5%. Почти всички дружества-собственици са регистрирани в офшорни зони под британско влияние – на Британските Вирджински острови (34%), Джърси (14%), остров Ман (8,5%), Гърнси (8%), Панама (3,5%).

Изданието уточнява, че използването на офшорна компания за покупката на имот невинаги означава пране на пари или укриване на данъци. Лондонската полиция обаче потвърждава, че луксозните имоти в столицата са един от предпочитаните канали за легитимиране на откраднати средства. „В почти всички наши разследвания на международна корупция, откриваме собственост върху луксозни имоти”, казва Джон Бентън, шеф на звеното за анти-корупция в Скотланд Ярд. В доклада на Transparency International той приема за пръв път да публикува статистиката от работата си.

Между 2004 и 2014 г., звеното е започнало разследвания за корупция при имоти в Лондон на обща стойност 180 млн. британски лири (250 млн. евро). Бентън обаче допуска, че това е само върхът на айсберга.

За полицията по правило тези разследвания са трудни. Трудно е например на Вирджинските острови да се установи идентичността на собственик на дружество. Половината от разследванията са фокусирани в зоната в Джърси, която сътрудничи на Великобритания.

Някои улици в хубавите квартали в Лондон през нощта изглеждат призрачно. Голяма част от къщите и апартаментите са необитаеми. За много собственици това е само инвестиция, в която те прекарват няколко месеца всяка година.

Саид Кадафи беше един от тях. Синът на бившия либийски диктатор притежаваше красива вила на стойност 12 млн. евро в Хампстед на площ от 700 кв. м 7 стаи и 5 салона, вътрешен басейн и частно кино – един от най-луксозните имоти на улицата, наричана „алея на милионерите”. Без революцията в Либия, истинският собственик на имота никога нямаше да стане официално известен – сградата е купена от Capitana Seas Limited, регистрирана на Вирджинските острови.

Защо Лондон е толкова привлекателен за прането на пари? Обяснението е отчасти свързано с исторически връзки с данъчните убежища. Освен това, в Ситито има армии от адвокати, данъчни и инвестиционни банки, които също помагат за тази слава на Лондон. Привлекателен е и авторитетът на голямата европейска столица.

„Често изпирането на пари е придружено с изпиране на репутацията”, подчертава Ник Максуел, автор на доклада на Transparency International. „Купувачите на имоти наемат и агенции за връзки с обществеността, за да ги промотират.”

Mаксуел акцентира и върху ролята на посредниците, които правят възможно прането на пари. Във всяка сделка за имот участват най-малко един посредник, един нотариус и една банка. Ако банковите институции изглежда са започнали да работят сериозно в борбата срещу прането на пари, посредниците като цяло са пасивни.

От тях идват само 0,05% от всички сигнали до властите за подозрения за пране на пари, пояснява Максуел. Едната част предпочитат да не обръщат внимание. Те няма много защо да се колебаят – досега само трима агенти по недвижимите имоти са осъдени, че на са предупредили властите за съмнителни случаи. За част от посредниците пасивността е предопределена от пропуските в закона. Такъв е случаят с Джеймс Айбъри. Бившият губернатор на  Делтата на Нигерия е заподозрян за присвояването на 200 млн. евро. Освен частен самолет, парк с луксозни коли и няколко имота, с парите купува и красива вила за 3 млн. евро в Хампстед. Агентът по имотите не се притеснил за произхода на парите, тъй като не е бил задължен да се притесни. Законът не изисква от него да се информира нито за продавача, нито за купувача. Купувачът обикновено е представен от своя нотариус. Който се оказа корумпиран в случая с Айбъри и в крайна сметка бившият губернатор бе осъден на 13 години затвор.

Transparency International все пак вижда лъч на надежда. „Ние сме в повратна точка”, надява се Максуел. Великобритания е на път да приеме закон и да създаде регистър на корпоративните бенефициенти. Така вече няма да е възможно да се купува анонимно собственост, поне от фирми, регистрирани във Великобритания.  

Засега законът няма да се прилага за данъчните убежища. Въпреки че Г-20 подкрепи на последната си среща в Брисбейн миналия ноември регистрирането на корпоративните бенефициенти във всяка страна-членка. Остава това правило да бъде въведено.