Какви промени се готвят в образованието

Изцяло нова образователна структура в системата на училищното образование предлагат управляващите в законопроекта с вносител  Милена Дамянова от ГЕРБ за предучилищното и училищното образование, по който започна обсъждане в пленарна зала. Паралелно с него, депутатите обсъждат и законопроект на Валери Жаблянов от левицата за Народната просвета.

Сегашното гимназиално обучение да бъде разделено на две степени - първи гимназиален етап (VIII-Х клас) и втори гимназиален етап (ХI и ХII клас), предвижда законопроектът на управляващите.Основната образователна степен също е двустепенна - начална (I-IV клас) и прогимназиална (V-VII клас).

Предвижда се и създаването на нов вид училище – „обединено” (от I до Х клас). Така учениците от малките населени места или тези, чиито семейства са в затруднено финансово положение, ще могат да завършат първи гимназиален етап в родното си място, съобщи БТА. Тези училища могат да осигуряват и професионална подготовка, което ще позволи на децата да придобият първоначална професионална квалификация.

Въвежда се статут на училище с национално значение. Заварените към влизането в сила на този закон общински основни училища се преобразуват в едно от училищата в новия закон, по решение на общинския съвет.

Към всяко училище ще има обществен съвет, а Национален инспекторат по образование ще прави независима външна оценка на качеството на образованието, предлагано в училищата и детските градини.

Учениците от 1-ви до 3-ти клас ще получават качествени оценки, вместо в цифри, и ще завършват с удостоверение за завършен начален етап. Предлага се учениците до 4-ти клас да не повтарят класа.

Проектът дава възможност професионалните гимназии и училища по модела на германската дуална система да осъществяват професионално обучение във втори гимназиален етап (ХI и ХII клас) и по пътя на обучение чрез работа (дуално обучение). Обучението чрез работа е форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална работна среда чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия или професионално училище.

Вносителите дават автономия на училищата да разработват учебни планове и програми за разширена и допълнителна подготовка, както и да разпределят учебната програма в рамките на съответния етап в зависимост от потребностите на учениците.

С цел развитие и прилагане на междусекторни политики и интегриране на грижата за децата и учениците се предвижда създаване  на центрове за подкрепа за личностно развитие. Една част от центровете обхващат съществуващите обслужващи звена и ресурсни центрове, друга част се предвижда да бъдат преобразувани институции като помощните училища. Преобразуването ще става въз основа на анализ, изготвен от регионалния екип за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, като срокът за помощните училища е 5 години. Важна стъпка е преминаването на центровете към общините, обвързването на дейността им с областната и общинската стратегия за услуги в общността и интегрирането им с другите сфери като здравната и социалната.

По отношение на финансирането се предвижда децентрализация до ниво "училище", като частните училища и градини също ще получават държавни пари. По този начин, разясни Милена Дамянова, ще се разшири достъпът до образование, от една страна, и ще се повиши конкуренцията между образователните институции, от друга. Мярката щяла да гарантира и изпълнението на държавната политика в сферата на образованието и в частните детски и градини и училища.

Законопроектът за Народната просвета на Валери Жаблянов от левицата, който не е подкрепен от парламентарните комисии, предвижда предучилищното обучение и възпитание да е задължително от учебната година, чието начало е в годината на навършване на петгодишна възраст на детето. Училищното обучение е задължително до навършване на 18-годишна възраст и започва от учебната година, чието начало е в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето. По преценка на родителя децата могат да тръгват на училище и на 6 години.

За задължителното предучилищно обучение на децата в публичните детски градини и училища родителите да не заплащат такси за дейностите, финансирани със средства от Държавния и от общинските бюджети. Ресурсните центрове също, според Жаблянов, трябва да получават пари от държавата.

Учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовните му норми с изключение на учебния предмет "Чужд език", на учебния предмет "Майчин език" и на учебните предмети на чужд език. „Изправени сме пред необходимостта средното образование да стане задължително, в момента сме в парадоксална ситуация - по-лесно може да се завърши университет, отколкото средно училище”, посочи Жаблянов.

Затова левицата настоява инспекторатът по образование да остане част от просветното министерство и да е на пряко подчинение на министър-председателя. БСП са "за" въвеждането на един учебник по всеки предмет като условие за ефективна борба с корупцията в системата.