Славой Жижек: Трябва да спрем да третираме имигрантите като деца

„Трябва да спрем да третираме имигрантите като деца, а когато допуснат грешка, ние да поемаме цялата вина.“ Това заяви словенският писател, философ и културолог Славой Жижек в интервю за британската телевизия Channel 4.

„Цялото ни възприятие за случващото се – за хуманитарната криза и как трябва да отворим сърцата си за бежанците – според мен е напълно погрешно и само ще влоши положението на бежанците“, обяснява той.

„Това не е хуманитарна криза. Нека ви дам пример от киното. Масово виждаме снимки на бежанци, които биват спасени от удавяне в последния момент. Това, разбира се, е трагично, но трябва да погледнем ситуацията от дистанция – да изтеглим камерата назад и да се вгледаме в социалната цялост.

„Трябва да започнем да задаваме правилните въпроси: „Какво се случва? Кой е виновен за това?" Според мен отговорността не пада изцяло върху западния империализъм. „Ислямска държава“, експанзията на Ислям и други подобни явления не са пасивни реакции, а активни проекти."

Попитан какво е решението на проблема, Жижек отговаря:

„Не смятам, че прекомерната интеграция е добра идея. Не бива да я насилваме, защото това може да ескалира в катастрофа. Смятам, че нашето мултикултурно общество се нуждае от степен на дистанцираност.

„Културните различия са проблем. Защо не можем да го признаем? Има предизвикателства пред съвместното съществуване, но проблемът не е нерешим.

„Трябва да установим конкретни правила – не само да просветим бежанците. Съществува фактор, който не бива да подценяваме. Мюсюлманите не са просто един голям фундаменталистки блок.

„Ако се вгледаме отблизо в житейските истории на екстремистите, ще забележим, че те всъщност не са изключени, а силно заинтригувани от западната култура, борят се с нея и й завиждат. Тази вълна от млади хора, готови да се бият за ИДИЛ, реагират на определен вид интеграция, която се е провалила.

„Освен това мюсюлманите имат собствени феминисти, собствени борци за правата на жените и за други права. Нашето мултикултурно общество се нуждае от степен на дистанцираност.

„Идеалът ми не е да живеем съвместно с всички различни раси и култури и да се обичаме. Аз открито си признавам – у бежанците има особености, които не разбирам. Вероятно и ние им се струваме странни по един или друг начин. Нужно е учтиво пренебрежение.