Все пак има нещо неандерталско у хората

ДНК на открита в Румъния челюстна кост доказва за пръв път, че преди около 40 000 години съвременните хора са се кръстосали с неандерталци в Европа, съобщава списание Nature.

Известно е, че в периода преди 45 и 35 хиляди години прародителите на съвременния човек са смутили спокойствието на неандерталците, които преди това били единствените обитатели на тази част на света. Има археологически свидетелства, че представителите на двата рода Homo са имали контакти помежду си – оръжия, погребали ритуали, накити. Досега обаче учените почти не разполагаха с кости от този период.

Това прави особено ценна находката, открита през 2002 г. в пещерата Пештера ку Оасе. Костта е датирана между 37-42 000 г. На мястото нямало предмети, чрез които да се определи към кой вид хора са принадлежали обитателите й.  Характерни за неандерталците черти обаче сочели за смесен произход на собственика на челюстта.

Дзяомей Фу и Сванте Паабо от института „Макс Планк” успели да извлекат части ДНК от костта. Сравнили генома на собственика с данните на други групи хора. Така с оказало, че пещерният човек от Румъния е по-близо до неандерталците от който и да е друг известен на науката индивид. 6 до 9% от неговия геном бил наследен от предишни обитатели на Европа. За сравнение, съвременните европейци и източноазиатци този показател е 2%.

ДНК показало, че 4-6 поколения делят пещерния румънец от неандерталските му предци. Така излиза, че в Европа са се засекли два вида Homo веднага след пристигането на последната древна преселническа група в Европа.

До съвременните хора не са стигнали гени от румънския пещерен човек. Според учените той вероятно е принадлежал към първата вълна кроманьонци, пристигнали в Европа. Групата е била напълно заличена от следващите вълни новодошли.