Древна Амазония била процъфтяваща градина с милиони хора

Амазония не е била покрита винаги от девствени гори, в които почти не стъпва човешки крак – напротив, до пристигането на европейците в Новия свят, немалка част от тази територия е била заета от полета и села, в които са живели до 8 млн. души. До този извод стигат учени,  които съобщават за откритието си в списание Proceedings of the Royal Society B.

Екологът и специалист по генетика Шарл Клеман от бразилския Национален институт по изучаване на Амазония и колегите му събрали данни за растенията, почвите и ландшафта в региона и ги съпоставили с данните на археолози и лингвисти, които създали карта на местните езици.

Така станало ясно, че до идването на европейците индианците са култивирали най-малко 83 растения, включително сладкия картоф, какаото, тютюна и ананасите.

Не успели да култивират между 3000 и 5000 растения, но активно ги използвали. Флората в амазонските гори на пръв поглед изглежда естествена, но се оказва, че носи следи от култивиране.

Учените освен това открили в Амазния чернозем – почви, богати на въглерод и хранителни вещества, попаднали там в резултат от наторяване и обработка.  Участъците с чернозем заемат 0,1% от територията в региона и са се появили в Амазония преди 6000 години, а след 4000 години станали многобройни.

„Когато говорим за величието на индианската цивилизация, си представяме пирамидите на маите и ацтеките. Аборигените в Амазония не са строили пирамиди заради дефицита на камъни вероятно. Но когато първите испанци ги видели, били поразени от големия брой здрави хора и изобилието от храна във всяко амазонско селище”, отбелязва Клеман.

Само заради европейците Амазония се върнала към състоянието на дива джунгла. Пренесените от Стария свят болести унищожили половината население в региона още преди пристигането на конкистадорите.

Сега учените се опитват да изяснят с какви технологии аборигените са успявали да поддържан висок равнище на живота, без да разрушават естествената среда.