Разводите на 4-ата година били наследен порив от древността

Американска антроположка откри обяснение за критична седма година от брака, когато двойките са най-склонни да се развеждат.

Докато събирала материал за книга, Хелън Фишър проучила данните за разводите в различни страни по света. Тя обърнала внимание, че макар средната продължителност на брака да е 7 години, разведените двойки най-често прекратяват брака си на четвъртата година. Освен това се разделят двойки, които са в най-подходящата възраст за раждане и възпитаване на деца – за мъжете 25-29 г., за жените 20-24 и 25-29 г.

Сред приматите само 25% от видовете са моногамни, а сред всички млекопитаещи – само 5% влизат в брачни съюзи за възпитаване на поколението. При птиците процентът е в другата крайност – 90% правят семейство. Но и те остават с партньора си само докато техните пилета станат самостоятелни.

Птицата, която мъти, ще умре от глад, ако партньорът й не носи храна. Само няколко млекопитаещи са в същото положение. Например лисицата храни бебетата си почти непрекъснато и чака мъжкият да й донесе храна. Но когато порасналите лисици напуснат дупката, родителите им се разделят, обяснява Фишър.

Според нея и при хората има остатък от минало преживяването на такъв тип поведение: в обществата на ловците жените раждали средно веднъж на четири години. През това време децата се възпитавали от цялото племе, а родителите получавали възможност да изберат нов партньор.  От гледна точка на еволюцията тази стратегия позволявала да се създаде по-разнообразно генетично потомство. Така разводът в 4-ата година от брака може да се приеме за рудимент от древната история на човечеството.

Това обяснение обаче трудно би минало при бракоразводно дело, предупреждават учените.