Физик създаде формула колко дълго тайната остава тайна

Един заговор трудно може да остане тайна за дълго време – рано или късно един от заговорниците задължително ще го издаде. Това твърди учен от Оксфордския университет, цитиран от Би Би Си.

Физикът Дейвид Граймс е извел математическа формула, която описва процеса. Тя се основава на три основни фактора: броя на заговорниците, времето от момента на организирането на заговора и заложената в заговора вероятност за неуспех..

Граймс изпробвал формулата с четири популярни конспиративни теории: че американците са инсценирали кацането на Луната, че глобаното затопляне е лъжа, че ваксините причиняват аутизъм и че фармацевтичните компании крият съществуването на лечение за рака.

Според анализа на физика, ако в тези четири случая е имало заговори с цел измама, най-вероятно досега тя щеше да е разкрита.

Инсценирането на кацане на Луната, например, би могло да остане тайна само 3,7 г.

Шашмата с глобалното затопляне би издържала между 3,7 и 26,8 г.

„Заговорът“ за връзката между ваксините и аутизма би се провалил след 3,2 до 34,8 г., а "раковата конспирация“ би просъществувала само 3,2 г.

„Математическите ми методи са много подобни  на тези, които по-рано съм използвал в академичните си изследнатия в областта на радиацията“, казва Граймс пред изданието Plos.

За да изведе формулата, той започнал с разпределението на Поасон – статистически инструмент, измерващ вероятността за конкретно събитие в определен период от време.

Допускайки редица предположения в съчетание с метода на математическата дедукция, ученият извел обща, макар и непълна формула.

В частност тя не може да оцени вероятността от вътрешен провал на заговора. За да го определи, Граймс анализирал данните за три реални случая, в които е имало заговор или сговаряне.

Първият е програмата за масово следене PRISM на Агенцията за национална сигурност на САЩ. В нея са участвали 36 000 души, за нея се разбрало след 6 години от разкритията на Едуард Сноудън.

Вторият е печално известният в САЩ експеримент в Алабама за изучаване на развитието на сифилиса в организма, при който инфектирани афроамериканци не получавали необходимото лечение. В експеримента, продължил от 1932 до 1972 г., били включени 6,7 хил. души. Той е разкрит 25 години по-късно от доктор Питър Бакстън.

Третят е скандал, свързан със старателно критата от властите информация, че криминологичната експертиза на ФБР дълго е била ненаучна и често погрешна. Заради това невинни хора са били осъждани на затвор и доживотни наказания.  Измамата е разкрита от доктор Фредерик Уайтхърст. Според Дейвид Граймс в този заговор са участвали до 500 души. 6 години по-късно тайното станало явно.

Формулата на физика допуска най-оптимистичния за заговорниците вариант:  че всички те могат да си държат езика зад зъбите и че по същото време не се водят никакви вътрешни разследвания, които могат да стигнат до участниците в конспирацията.

С данните от трите случая Граймс стигнал до извода, че вероятността от провал по вътрешни причини в идеалния случай е 4 към 1 млн. Показателят е нисък, но шансът за разкриване на заверата с времето става достатъчно висок пропорционално на присъединяването на нови посветени.

Например конспиративната теория, че американец не е стъпил на Луната, а всичко е снимано в  студио е възникнала през 1965 г. В скриването на истината би трябвало да участват 411 000 служители на НАСА. При това положение заговорът е можел да остане тайна не повече от 3,7 г.

От момента на кацането на Аполо на Луната са минали повече от 50 г. и според формулата на Граймс има всички основания да се смята, че това наистина се е случило.

"Трудно, а дори и невъзможно е да разубедиш някого, който е вярва в нещо. Но се надявам, че форулата ще е полезна за по-умерените хората, които са способни да се съмняват възможен ли е заговор, който да остане завинаги неразкрит“, казва Граймс.