Човешкото обоняние еволюирало заради прасетата

Обонянието на хората се е променило в хода на еволюцията благодарение на опитомяването на прасетата.

До този извод стигат учени от Манчестър, които са открили генетична мутация, която прави много хора нечувствителни към неприятната миризма на прасетата, пише списание Chemical Senses.

При изследване на генома на 2224 души от 45 района по света било установено, че обонятелният рецептор OR7D4 обичайно се открива при африканците. Именно той позволява на човека да усети миризмата на  андростенон — феромона, излъчван от свинете и нерезите. У хората той предизвиква неприятно усещане и разваля вкуса на свинското.

Оказало се, че при жителите на Европа и Азия присъстват други варианти на гена OR7D4: обитателите на Евразия или изобщо не усещат миризмата на андростенона, или той им се струва приемлив или приятен. Според учените тези промени са настъпили след мигрирането на древните хора от Африка. Най-често вариантите на гена се срещат в Азия, където за пръв път прасетата са били опитомени. Така промяната на ДНК е позволила на древните хора да се хранят със свинско, без да изпитват отвращение към това месо, а пък яденето на месото е помогнало за оцеляването им.

Учените се опитали да разберат как миризмата на свинско е била възприемана от изчезналите представители на рода Homo, чиито геном бе разчетен наскоро — неандерталците и денисовските хора. Те изяснили че за неандерталците миризмата на андростенон е била неприятна. Денисовският човек също е имал рецептор за OR7D4, но с толкова уникална структура, че е невъзможно да се каже как точно а реагирал на тази миризма.

В момента екипът работи с още 30 обонятелни рецептори на човека, като се опитва да изясни как древните хуманоиди да възприемали различните аромати. Според един от авторите на изследването еволюцията на обонянието се е определяла от промените в състава на животните, които човешките предци са ловували.