Франция потъна в още по-дълбока политическа криза. Какво предстои?

Френският президент Еманюел Макрон е изправен пред поредно огромно политическо главоболие след шокиращата оставка на премиера Себастиан Льокорню, който прекара само 27 дни на поста, пише Си Ен Би Си.

Бившият министър на отбраната и дългогодишен съюзник на Макрон подаде оставка в понеделник, преди дори да е изложил плановете на новосъздаденото си правителство, заявявайки, че не е в състояние да ръководи дясноцентристкото правителство на малцинството, след като разговорите със съперничещите партии сигнализираха, че не желаят да правят компромиси по отношение на съответните си бюджетни и политически искания.

„Всяка политическа партия се държи така, сякаш има собствено мнозинство в парламента“, каза Льокорню, цитиран от „Франс 24“.

Кризата, в която се намира Франция, е до голяма степен дело на Макрон, като президентът уверено разпусна парламента миналата година, за да внесе „яснота“ в разделеното Национално събрание на Франция.

Последвалите избори донесоха всичко друго, но не и това, като както десницата, така и левицата спечелиха последователни кръгове на гласуване, което доведе до борба за власт и политическа безизходица, продължаваща до днес. Макрон, нежелаейки да отстъпи лидерството на правителството на която и да е от страните, вместо това назначи лоялисти да ръководят малцинствените правителства, които в крайна сметка се оказаха уязвими на вот на недоверие от съперничещи си партии.

Краткотрайното правителство на Льокорню беше третото, което се провали след злополучните администрации на Мишел Барние и Франсоа Байру. Общото между тях е, че всички те изпитваха затруднения да постигнат споразумения с други партии относно държавния бюджет, и по-специално относно съкращенията на разходите и повишаването на данъците, считани за необходими за овладяване на бюджетния дефицит на Франция от 5,8% от брутния ѝ вътрешен продукт през 2024 г.

В изненадващ обрат в понеделник вечерта Макрон даде на Льокорню още 48 часа за „финални дискусии“ със съперничещите си партии, за да се опита да излезе от безизходицата. Льокорню написа в X, че ще докладва на президента в сряда вечерта за всеки потенциален пробив, „за да може да си направи всички необходими заключения“.

Какво следва?

Макрон сега е изправен пред незавидната задача да реши какво да прави по-нататък, без да има вариант, който вероятно да е привлекателен за държавния глава. Той многократно е заявявал, че няма да подаде оставка - ход, който би предизвикал нови президентски избори, които в момента не са предвидени преди 2027 г.

Той би могъл да избере друг министър-председател - шестият за Франция за по-малко от две години, но изборът на такъв, който не е от собствената му политическа група, би бил неудобна и неблагоприятна перспектива за Макрон, който многократно е избирал лоялисти да ръководят правителството през последната година.

Той също така може да разпусне парламента и да проведе нови парламентарни избори. Тази опция също няма да е привлекателна, тъй като антиимигрантската партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен в момента води в социологическите проучвания, като получава около 32% от гласовете в сравнение с 25% от гласовете, държани от левия алианс „Нов народен фронт“.

Анализаторите казват, че Макрон е малко вероятно да реши да подаде оставка. „Твърде опасно е за него да постъпи правилно и, разбира се, той не желае да се оттегли от властта“, каза в понеделник пред Си Ен Би Си Дъглас Йейтс, професор по политически науки в INSEAD.

„Единственото нещо, което мога да кажа със сигурността днес, е, че Макрон няма да обяви собствената си оставка и затова изглежда, че най-лесното нещо би било да назначи друг министър-председател, което той прави, както аз сменям ризите, и ако новият премиер не издържи дълго, той би могъл да назначи друг“, добави той.

Йейтс не вярва, че Макрон ще свика нови избори, „защото последният път, когато го направи, беше толкова катастрофално“ и всякакви нови проучвания отново биха отразили поляризирания характер на политиката във Франция, с пропаст между крайнолевите и крайнодесните избиратели. „Хората биха изоставили партията му и биха гласували със сърцата си, независимо дали леви или десни“, добави Йейтс.

Ляви или десни?

Спекулира се, че Макрон може да се реши и да номинира премиер, който не е съюзник от собствения му центристки политически двор, като е възможен избор от лявоцентристката Социалистическа партия.

Малко вероятно е Макрон да избере кандидат от крайнолявата партия „Непокорена Франция“ или от крайнодясния „Национален сбор“, като и двете партии в понеделник призоваха за неговата оставка.

„Досега той избира грешния човек и като се насочва към хора от центъра, успя да отчужди левицата и десницата“, каза Йейтс.

„Мисля, че би се справил по-добре, ако хвърли малко свежо месо на лявоцентристките, които биха могли да му помогнат да сформира правителство и евентуално да избегне вот на недоверие. Смятам, че социалист вероятно би бил най-приемливият или дори един от кандидатите на Зелените“, каза Йейтс.

А бюджетът?

Докато политическата парализа продължава в Париж, бюджетът за 2026 г. остава в неизвестност, а икономистите казват, че е все по-вероятно тазгодишният бюджет да бъде включен в следващата година като временна мярка.

Ясин Руими от Deutsche Bank заяви в понеделник, че ако правителството се разпадне, както се случи сега, Франция вероятно ще действа по специален закон, „поддържащ разходите близо до рамката за 2025 г., като дефицитът ще достигне около 5,0–5,4% от БВП“.

„Не е невъзможно скоро да видим нови избори“, каза Руими.

Ако Макрон реши да избере нов министър-председател от различна партия, като например Социалистическата партия, това може да означава, че съкращенията на разходите, предложени от неуспешно от предишни администрации, могат да бъдат допълнително намалени.