Франция прие бюджет за 2026 г. Кой печели и кой губи?

Френските законодатели най-накрая приеха бюджет за 2026 г., отхвърляйки два вота на недоверие и слагайки край на петмесечните напрегнати преговори, които изведоха на преден план печеливши и губещи, пише Euroactiv.

В понеделник предложения от левите партии вот на недоверие, без участието на социалистите, събра само 260 от нужните 288 гласа за сваляне на правителството. Отделно предложение от крайнодясния „Национален сбор“ осигури само 135 гласа.

Резултатът укрепва позицията премиера Себастиан Льокорню, който встъпи в длъжност през септември, поставяйки си една единствена основа цел + да изготви „бюджет за Франция“. Вчера той я постигна.

След като първоначално поиска преговори със социалистите, Льокорню се позова на член 49.3 от конституцията през януари – въпреки по-ранните си обещания да го избегне ,позволявайки законопроектът да бъде приет без гласуване, освен ако не бъде приет вот на недоверие.

Според депутата от центристката партия „Демократично движение“ Фредерик Пети, Льокорню „се е справил добре със ситуацията“, подпомогнат отчасти от подготовката, положена от бившите премиери Мишел Барние и Франсоа Байру.

„Барние и Байру носеха тежък медиен багаж; Льокорню парадоксално беше възприеман като нещо ново“, каза Пети пред Euractiv.

Предпочитайки дискретното сключване на сделки пред грандиозните жестове, Льокорню успя да се дистанцира и от президента Еманюел Макрон, който е смятан за отговорен за политическите сътресения, предизвикани от внезапното разпускане на парламента през 2024 г.

Успешното приемане на бюджета дава на Макрон известна свобода на действие на международната сцена и, независимо дали му харесва или не, издига Льокорню като потенциален претендент за президентските избори през 2027 г.

Социалистите отново са в центъра

Като се представиха като конструктивна опозиция, социалистите измъкнаха осезаеми отстъпки в бюджета за 2026 г. – спиране на пенсионната реформа от 2023 г., повече подкрепа за домакинствата с ниски доходи и нов данък върху семейните холдингови дружества.

„Ние сме парламентарната група, която стигна най-далеч в демонстрирането на готовност за компромис и работа в интерес на френския народ“, каза пред Euractiv депутатът от Социалистическата партия Естел Мерсие.

Партията обаче не успя да осигури всичките си искания. Предложеният „данък Цукман“ за най-богатите домакинства и връщането на предишния данък върху богатството на Франция бяха изоставени.

Въпреки това, за първи път, откакто президентът Франсоа Оланд напусна поста си през 2017 г., Социалистическата партия си възвърна влиянието в парламентарните преговори, въпреки че има само 69 ​​места от общи 577 в Националното събрание.

Дали стратегията ще се превърне в електорални печалби, ще стане по-ясно на местните избори през март, където те ще се изправят пред натиск от по-твърдолинейната лява партия „Непокорена Франция“, чийто лидер Жан-Люк Меланшон отказа да направи компромис с правителството.

Безредици сред републиканците

Основната жертва изглежда са консервативните републиканци, тормозени от вътрешни разделения.

След като подкрепи предишни правителства, лидерът на дясната партия „Републиканците“ Брюно Рьотайо затегна позицията си, критикувайки това, което той нарече прекомерни „отстъпки“ към социалистите, които биха означавали „по-високи данъци, по-голям дефицит и повече дълг“.

Въпреки че бюджетът, предложен от Льокорню, според тях е силно несъвършен, много консервативни законодатели сега смятат, че е необходимо да се продължи напред.

И все пак преминаването на Рьотайо в опозиция раздели собствените му редици. Няколко от 49-те законодатели на партията се противопоставиха на ръководството при гласуване за бюджета за социално осигуряване, като вместо това застанаха на страната на центристите на Макрон и социалистите.

„В сегашното състояние на общ хаос, цензурирането и свалянето на правителството няма да подобри нещата ни най-малко“, каза наскоро депутатът Никола Тризна пред в. „Монд“.

През 2024 г. други фигури се отделиха и сформираха Съюза на десницата за Франция (UDR), съюзен с френската крайна десница.

След като бюджетът е осигурен, вниманието сега се насочва към местните избори през март и бавната подготовка за президентската надпревара през 2027 г.