Politico: Украйна дава старт на европейското разширяване, докато САЩ се оттеглят

Беше необходима война, за да се върне процесът на разширяване на Европейския съюз(ЕС) в политическия дневен ред. В продължение на около десетилетие разширяването не беше въпрос, който да доминира в мислите и дневния ред на европейските лидери. Вместо това блокът се съсредоточаваше върху собствените си политически проблеми и покрай Брекзит, върху избягването на напускането на други членове на блока, пише Politico.

Днес Европейската комисия ще предложи на страните от ЕС да започнат преговори с Украйна и няколко други амбициозни членки за присъединяване към блока, като по този начин бъдещето на Киев ще бъде вградено в ЕС. Вашингтон измества фокуса на външната си политика към Близкия изток. И дори преди войната между Израел и Хамас САЩ бяха разделени по въпроса за предоставянето на повече помощ на Украйна преди изборите през 2024 г.

Тъй като вратата към НАТО е затворена поне докато войната се проточи, ЕС неизбежно ще трябва да поеме по-голяма част от тежестта на бъдещето на Украйна - опустошена от войната страна с над 40 млн. души население, които рискуваха живота си, за да станат част от блока.

"Вие се борите не само за вашата свобода, вашата демокрация и вашето бъдеще, но и за нашето", заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред украинския парламент миналия уикенд. "Вие се борите за Европа. Това е нещо, което ние болезнено осъзнаваме."

В краткосрочен план предизвикателството пред ЕС ще бъде да намери достатъчно средства и военна подкрепа, за да подкрепи Киев във войната му с Русия, която рискува да завърши като замразен конфликт на границата на блока. В по-дългосрочен план това изисква европейският проект да се преосмисли изцяло, за да приеме няколко държави на източната си граница - които сами имат херкулесова задача да покрият летвата на европейското членство.

По време на този процес 448-те милиона души, които понастоящем са в Европейския съюз, ще трябва да останат убедени - или да бъдат убедени - че бъдещето на ЕС не е само в Париж или Варшава, но и в Киев, Кишинев и Подгорица.

"Колкото по-осезаем е процесът на разширяване, толкова по-сложен става той", казва Кай-Олаф Ланг от Германския институт за международни отношения и сигурност. 

"Солидарността с Украйна и геополитическите съображения ще продължат да играят роля, но с все по-видимите последици от разширяването за функционирането на ЕС, силите на съмнение и забавяне в общността ще стават все по-силни", каза Ланг.

Преодоляване на умората от разширяването

През последните години ЕС се бори с умората от разширяването след най-големия си ръст през 2004 г., когато с 10 нови държави общият брой на държавите членки достигна 25. Оттогава насам към ЕС се присъединиха Румъния, България и Хърватия (а Обединеното кралство напусна).

Проевропейските протести на Майдана в Украйна през 2014 г. доведоха до по-тесни икономически и политически връзки с ЕС. Но всяко обсъждане на бъдещо членство в блока се смяташе за невъзможно - и за червен флаг за руския президент Владимир Путин.

В същото време в Западните Балкани има големи надежди, че ЕС най-накрая ще даде тласък на кандидатурите за членство на тези страни, след като те чакаха на опашката повече от десетилетие. 

Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония получиха статут на кандидати за членство - първата важна стъпка към присъединяване към ЕС - преди около 10 или повече години, но оттогава са в застой в бавните преговори за членство. Босна и Херцеговина се надява, че Комисията ще подкрепи започването на преговори за присъединяване в сряда, докато Косово се стреми да получи статут на кандидат за членство.

Нахлуването на Русия в Украйна доведе до разрастване на целия процес. През същия месец Киев поиска членство в Европейския съюз. Няколко дни по-късно Грузия и Молдова последваха примера му. С исторически бърз ход лидерите на ЕС четири месеца по-късно предоставиха на Украйна и Молдова статут на страна кандидатка. 

"Лидерите на страни от ЕС, които в миналото не проявяваха особен ентусиазъм към разширяването, като Франция, Дания и Нидерландия, напълно промениха тона си", заяви Енгелуш Морина от Европейския съвет за външна политика. 

В същото време ЕС трябваше да преосмисли подхода си към редица страни от Западните Балкани, които бяха в политически застой. В понеделник ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел призна, че Украйна се е превърнала в "нов кандидат и тя бута опашката на бившите кандидати, които чакаха с години. И цялата опашка ще се раздвижи. И аз мисля, че трябва да възстановим времето, което сме загубили в един безкраен процес на членство".

От геополитическа гледна точка сивата зона от буферни държави между блока и Русия вече не беше опция след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна. Ако ЕС искаше страните по източната му граница да изберат западната страна, трябваше да ги приеме изцяло. 

"Ако разширяването не напредва, това ще остави пространство за други, които да запълнят празнотата, създадена от европейците", заяви пред Politico Суела Янина, посланик на Албания в ЕС. 

По-голямо бреме 

Но новият стремеж към разширяване крие и рискове за ЕС. Блокът трябва да реформира вътрешните си процеси на вземане на решения, за да може да приеме много по-голям блок. На практика това често означава по-малко власт и по-малко пари, особено при включването на селскостопанска сила и опустошена от войната страна като Украйна. "Зад по-ентусиазираната реторика се крие широко разпространен песимизъм относно това дали разширяването може или дори трябва да се случи бързо", каза Морина.

За редица страни от ЕС, включително Белгия, която ще председателства Съвета на ЕС от януари следващата година, разширяването е възможно само ако е съчетано с вътрешни реформи. 

"Нуждаем се от различна Европа, за да се справим с разширяването", заяви португалският външен министър Жоао Гомеш Кравиньо пред Politico. "Сегашната Европа, която имаме, вече показва признаци на известна нефункционалност ... в отговора на външния свят [и] в отговора на нашите граждани. Добавянето на осем или девет допълнителни членове наистина ... би било напълно изтощително", каза той и добави, че дискусиите за вътрешната реформа най-накрая се активизират. 

Междувременно бремето на Украйна все повече се превръща в европейски проблем. Брюксел обеща да подкрепя Украйна "толкова дълго, колкото е необходимо". Но тъй като войната се проточва, колко време и колко ще отнеме всъщност? 

Вече нарастващата опозиция от страна на републиканците натежава върху подкрепата на САЩ за Украйна, която вероятно ще се удвои, тъй като фокусът на Вашингтон се измества към войната в Близкия изток. Докато Джо Байдън е в Белия дом, ЕС има събеседник в Белия дом, който е загрижен за Киев.  

След изборите през 2024 г. обаче може да се окаже, че Европа ще трябва да поеме много по-голям дял от тежестта. Едно второ президентство на Доналд Тръмп например вероятно ще остави европейците сами да поемат сметката за финансовата подкрепа на Украйна и все повече за военната ѝ подкрепа - трудна задача, като се има предвид, че ЕС вече се бори да постигне съгласие по помощта си за Украйна в размер на 50 млрд. евро и обещанието си да изпрати един милион боеприпаси в рамките на една година. 

Но за фон дер Лайен тези предизвикателства са преодолими

"Радата, украинският парламент, приема мащабни реформи, които мнозина смятаха за невъзможни преди войната", каза тя в понеделник. "За да защитим Украйна от бъдеща намеса, Европа е отговорът. И, което е много важно, обратното също е вярно: в свят, в който размерът и тежестта са от значение, е ясно, че в геостратегически интерес на Европа е да завършим нашия Съюз. Само си помислете за това, че над 500 милиона души живеят в един свободен, демократичен и проспериращ съюз. Така че историята отново призовава и... нашето поколение трябва да отговори".