Тръгва ли Конституционната реформа и какво ще остане от нея?

Дебат на първо четене по промените в Конституцията, от които тръгна преди няколко месеца формирането и сплотяването на парламентарното мнозинство в действащото Народно събрание върви в пленарна зала днес.

Предложенията за реформа бяха внесени на 28 юли в деловодството на парламента с подписите на166 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. В първоначалния си вид общия проект предвиждаше радикална реформа на структурата на съдебната власт с разделяне на ВСС на две, значително разширяване на полето за действие на Конституционния съд, отнемане на контрола върху служебното правителство от президентската институция и превръщането на 24 май в новия български национален празник.

Предвижда се още главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да имат право на два мандата от по 5 години. Предлага се и служебният премиер да бъде назначаван от президента, но кандидатурите за избор да са ограничени до председателя на НС, на КС или на управителя на БНБ. От внасянето на предложенията до отварянето на дебата днес на първо четене обаче единодушното съгласие по тях в редиците на парламентарното мнозинство се пропука. От ГЕРБ дадоха заден за смяната на националния празник. Разделянето на ВСС на две също се очертава да срещне сериозна съпротива. От започналите разисквания днес стана ясно, че прекрояване се очертава и за други залегнали предложения.

Споровете започнаха още в началото на пленарното заседание, след като беше отхвърлено предложението на "БСП за България" то да се предава пряко по БНТ и БНР. Наистина ли искате да скриете дебата за българската Конституция от българските граждани, попита зам.-председателят на ПГ на "БСП за България" Георги Свиленски и призова депутатите: "Хора, осъзнайте се, цяла България "сега вази гледа"".  

"Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани, всички добронамерени, конструктивни критики трябва да бъдат чути и ще бъдат чути. Реформата започва с промяната в Конституцията, но тя не може да завърши с нея. След промените в Конституцията, които ще дадат голямата рамка, ще трябва да се промени устройственият Закон на съдебната власт, след това ще бъдат избрани новите състави на органи на съдебната власт и заедно с тях ще последва работа по процесуалните закони, най-вече по Наказателно-процесуалния кодекс. Ние трябва да решим проблема за прокуратурата - затова да имаме една деполитизирана, независима, отчетна демократично и ефективна прокуратура. И намирането на правилното решение при разглеждане на модела на служебните кабинети, така че да не позволяваме възникването на подобни президентски режими на управление на държавата", добави Христо Иванов от ПП-ДБ. 

С настоящите изменения се опитваме да гарантираме, че българската държава ще работи за националния интерес, като осигурим независимостта на съда, в същото време да има отчетност на българската прокуратура, добави Никола Минчев от ПП-ДБ.

"Най-важното в тази Конституция и промяната ѝ е съдебната реформа. Това, което години наред се говореше за разделянето на съвета, за повече съдии, за по-малко прокурори, по-малко политика. За 3 март видях напрежението в обществото - няма да го подкрепя", заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. 

"Никога няма да подкрепим висши държавни политически постове да се заемат от хора с двойно гражданство, защото това означава, че българските ръководители и държавници ще служат на двойни интереси. Какъв ви е резултатът - кюлчетата и Барселонагейт са закрити на Борисов, а вчера и делото на Кирил Петков за двойното гражданство прекратено. Вие си постигнахте целта - пералнята работи няколко месеца", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.

От ДПС казаха, че между двете четения ще работят за това мандатът на главния прокурор да бъде само един и то 5-годишен. "Записано е сега, но между първо и второ четене ще го променим. 5 години - това е нашето изискване, за да подкрепим Конституцията. Ако някой иска повече мандати за главния прокурор, ние няма да подкрепим Конституцията", обясни Делян Пеевски от ДПС. Той прогнозира, че на 6 декември ще бъде направено реалното първо четене, 14 - второ четене и на 15 - трето четене. 

"Не ни харесва президентът например - ами окастряме му правомощията по отношение на служебния кабинет, назначаването на висшите съдии, за регулаторите. Не ни харесва главният прокурор - ами добре, ще го направим нещо като церемониалмайстор на прокуратурата", каза Гроздан Караджов от "Има такъв народ".

Вносителите на промените в Конституцията се отказват и от идеята си да бъде сменен националният празник от 3 март на 24 май, но най-вероятно това ще се случи между двете четения.

"Предложената промяна в Конституцията, според която служебният министър-председател да се избира измежду председателя на парламента, председателя на Конституционния съд и управителя на Българската народна банка, не може да се случи", заяви в ефира на БНТ преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова.

"Конституцията не се прави за конкретен човек, битки са водени между президент, парламент и правителство. По-рано критиката беше, че са му много малко правомощията на президента, сега се оказа, че са му много. При предложението, свързано със служебния премиер, има смесване на ролята на президента и парламента. Лицата, които се предлагат, не могат да бъдат в ролята на служебни премиери", допълни Екатерина Михайлова.

Междувременно, от министерството на правосъдието съобщиха, че Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа (Венецианската комисия) ще се произнесе по предлаганите от 166 депутати промени в Основния закон в рамките на 136-та си пленарна сесия. Темата ще бъде обсъдена на заседанието на комисията утре. Предвижда се министър Славов и заместник-министър Емил Дечев да участват в заседанието утре.