Камък, ножица, хартия за бюджета и кабинета

В наддаването ще успее ли този парламент да излъчи най-сетне редовно правителство от вчера насам има нов рисков залог – проектобюджетът за 2023 година. Анонсът на служебния кабинет, че ще внесе план-сметка в 49-то Народно събрание до края на април, независимо дали има или няма редовно излъчено правителство се материализира в изненадващ сюжет. „Бяхме подготвили вариант с 3 % дефицит, но избрахме втори“, съобщи вчера служебният премиер Гълъб Донев. А вторият е с тежки пасиви – заложен дефицит от 6,4%, което предполага теглене на нов дълг от 13.7 млрд. лева. Така, в края на тази година размерът на дълга ще достигне 46,8 млрд. лева, обясни финансовият министър Росица Велкова.

Вариантът „още и още дългове“ идва след предварителни разговори с двете най-големи парламентарни коалици, които не са подкрепили идеите на служебния кабинет за промени в данъчното законодателство, споделиха още от „Дондуков“ 1. Една от тях беше и въвеждането на еднократен данък свръхпечалба.

Сметките към момента сочат, че приходите имат номинален ръст от 6,1 млрд. лева, а разходите са скочили до 11,8 млрд. лева, което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лева. Без вдигане на данъците, не остава кой знае колко пространство за маневри за пълнене на хазната, стана ясно още от обяснението на Донев и служебния финансов министър Роциса Велкова.

Но вариант „две“ не е просто финансова математика. Той на практика занулява плахите пробиви в замръзналата доскоро комуникация между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. От старта на новия парламент, двете най-големи парламентарни сили поне правят опити да си говорят по общи политики и дори регистрираха някои принципни съгласия сред които приемането на България в еврозоната като приоритет и предисловието за постигането му – бюджетен дефицит от 3%.

С план-сметката 2 ситуацията се „геймифицира“ до популярната детска игра „камък-ножица-хартия“. Правилата в нея са прости и ясни – камъкът побеждава ножицата, а тя може да ликвидира хартията.

Камък

Заложеният в проектобюджета дълг е единият от големите препъни-камъка пред шанса за излъчване на редовен кабинет. И, разбира се, въпросът „Кой ни докара до това дережде?“.

Най-голямата политическа сила първа реагира и по двата въпроса. А възможните решения отново са на везната на нестабилността „или-или“ – „или трябва да се вдигат данъците, или да се отложи влизането в еврозоната“, обобщиха от ГЕРБ на брифинг днес. И как стигнахме дотук? В днешния анализ на първата политическа сила се вижда още един препъни-камък – камъкът на раздора. „Този огромен дефицит е в резултат на политическата криза, започнала през лятото на 2020 г. - в деня, в който влязохме в чакалнята на еврозоната.“, заяви Деница Сачева.

„Веселата компания от ПП докара държавата до сметката, която получихме вчера от Министерството на финансите.“, посочи още по-директно Делян Добрев. „Ние предупреждавахме, че това ще се случи още от 22 януари 2022 г. Казвахме многократно, че тегленето на дългове е капан за всяко правителство", допълни той. Според него в тази драматична ситуация лесни решения вече няма, на ход са непопулярните, а за тях ще трябва много голямо мнозинство в парламента.

Ножица

Бюджет с рекорден дефицит не е мечтата на нито една политическа сила, запътила се към властта. Нещо повече, той е незаконен, твърдят финансисти. „Няма как да съществува такъв бюджет. Той е в нарушение на всички европейски правила и по принцип дори не трябва да бъде внасян по този начин, тъй като това противоречи и на нашите, пък и на другите закони. По закон бюджетът няма как да бъде внасян с такъв дефицит.“, коментира за Нова телевизия икономистът Любомир Дацов. Според него този проект „се внася всъщност, за да може да се улесни парламентът и той да предприеме съответните мерки. Топката е в ръцете на парламента, в ръцете на партиите - най-малкото, ако искаш да управляваш, трябва да докажеш, че можеш, да имаш собствена програма, да покажеш как ще го направиш. Ако не управляваш, носете отговорността на това, което направихте последните две години”, обобщи той.

Какво още показват сметките? Държавният дълг ще нарасне близо двойно, до 70 млрд. до края на 2025 г. За следващите 3 години ще платим само за лихви над 4,5 млн. лв. Освен това „бюджетът съдържа скрити дефицити - разходите за растеж са ограничени, средствата за образование намаляват като дял от БВП - от 4,4 до 4,1%. Същото се случва с разходите за здравоопазване, социални помощи и обезщетения. Инвестициите по националния бюджет са на санитарния минимум", коментира Деница Сачева.

В същото време, по думите ѝ прогнозите за икономически растеж са твърде оптимистични. "МВФ намали двойно прогнозата си, като оцени възможния растеж до 1,4% от БВП, а БНБ допуска растеж от 0,4%. Справянето с такъв дефицит ще бъде изключително трудно. Свиването на дефицита без да се пипат данъци, може да става с не повече от 1% на година, това ще обезсмисли референдума за еврозоната - защото не отговаряме  на нито един. Трябва или да се вдигат данъци, или да се отложи влизането в еврозоната", отбеляза тя. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък сложи на масата трите възможни в този момент решения: или вдигане на данъци, или постна пица - рязане на разходи или никоя партия не поема отговорност и дългът се увеличава.

И в трите обаче ясно личи посланието – което и да бъде избрано, ще играе здраво ножицата. А непопулярните мерки накрая отрязват политическото дълголетие на партии и правителства.

Хартия

Готови ли са в тази ситуация победители и победени на изборите да застанат между остриетата на ножицата? Времето на популизма и празните приказки и заклинания приключи, лидерите на партиите трябва да коментират бюджета и да кажат на кое решение се спират,  трябва да има смели и храбри партии, които ще защитят държавата си, включително "Възраждане", БСП, ДПС, ИТН и ПП-ДБ", заяви по този повод Борисов днес. „Трябва да си отговорим дали ще гласуваме таван на лимита на външния дълг. Трябва да кажем, че в името на държавата ще се обединим и ще понесем всички пасиви, изваждаме я за една година от кризата, после ако ще да ни няма.“, настоява лидерът на ГЕРБ.

И още: „Честно беше днес да имаме отговор от ПП от кого очакват подкрепа. От всички означава, че нямат никакво намерение да го правят. След като не искат да конкретизират кои са всички, започваме да четем бюджета. Или заставаме заедно зад бюджета и реформите, или казваме вкупом, че пускаме дълга. Около 10 юни държавата ще колабира, ако не натиснем копчето за нов 12 млрд. дълг. Тезите или сам, или с никой не важат. Трябва воля и сила, но този път не искам да съм сам.“, предупреди Борисов.

Първите, които ще пострадат, според него, ще са пенсионерите и  „нито едно от тези неща нямаше да се случи преди две години.“ Затова или правим кабинет с ПП и ДБ, или трябва партиите всички съвместно поне за месец, два или три да направим правителство, което да извади държавата от калта. Когато искаш да се скриеш зад политическа безотговорност, тогава искаш експертно правителство, аз искам лидери“, коментира още той.

А на въпрос готов ли е да управлява с БСП и ДПС Борисов заяви: "За да извадим държавата от дъното - сме готови да го направим". Според него трябва да престанем да се вглеждаме в миналото, за да не се спънем още утре в настоящето. "Уплахът е огромен, защото има още капани, неотразени в бюджета. В Чирен е пълно с пъти по-скъп газ, посредниците чакат да бъдат компенсирани. Разликата в цената очакват някой да я покрие - това е още половин милиард, заем от близо милиард, който беше даден на "Булгаргаз" - кой ще го плаща?", попита Борисов. И уточни, че това е моментът, в който се налага да се направят "някои избори." 

Но, останалите участници в играта на камък-ножица-хартия си мълчат.

Оттук нататък остава да видим дали все пак хартията може да се окаже по-силна от камъка и ножицата. В страната на „или-или“, в която животът се случва под натиска на обстоятелствата, а не на умно, обективно стратегическо планиране с дългосрочни ползи, всичко е възможно.