Парламентът одобри по-високи санкции за нарушения на закона срещу финансирането на тероризма

Със 131 гласа "за“, 25 "против" и 25 "въздържал се" парламентът одобри на първо четене промени в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, предложени от Министерския съвет. Депутатите решиха срокът за предложения между двете четения да е 14 дни, предава БТА. 

Предлага се Агенцията по вписванията да осигури техническа възможност за ограничаване на достъпа до вписаните обстоятелства за действителните собственици в търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и в регистър БУЛСТАТ. Приемането на предлагания законопроект е в съответствие с правото на Европейския съюз относно въвеждането на член 74 от Директива (ЕС) 2024/1640, посочват вносителят. С неговото приемане се изпълнява част от ангажиментите, които България има по отношение на подобряването условията за предотвратяване на изпирането на пари, финансирането на тероризма, затягане контрола във финансовия сектор, включително по отношение на конкретни установени слабости в рамките на съществуващото законодателство. По този начин би се подобрила работата на компетентните надзорни и държавни органи, както и на задължените субекти по закона, подчертават от Министерството на правосъдието.

Предвижда се завишаване на санкции за нарушения. Например, ако деянието не съставлява престъпление, максималната глоба за физическо лице от 10 000 се вдига на 15 000 лв., ако е юридическо лице или търговец, ще подлежи на имуществената санкция от 75 000 лв., вместо досегашните 50 000 лв. Когато нарушителят е лице по Закона за мерките срещу изпирането на пари, се предлага санкцията от 100 000 лв. да стане 150 000 лв.

По законопроекта има постъпило становище от Асоциация на българските застрахователи, които изразяват несъгласие с предложените изменения в Кодекса за застраховането.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС подчерта, че е важно законопроектът да бъде подкрепен, за да може България да бъде извадена от "сивия" списък на страните, поставени под засилено наблюдение от Специалната група за финансови действия (The Financial Action Task Force, FATF), свързано с прането на пари.  Последните две години инвестициите у нас са на рекордно историческо дъно, имиджът на страната беше разрушен пред чуждестранни инвеститори, с гласуването на промените и затварянето на темата ще се подобри значително инвестиционната среда и инвестиционният климат у нас, обясни представителят на ГЕРБ-СДС. Законодателството има своите „трески за дялкане“, трябва да се направи така, че да не се усложнява административно обслужващите институции като банки, застрахователи, в същото време да се спре рискът от пране на пари у нас, посочи Иванов. По думите му още с този законопроект ще бъде даден сигнал, че имаме институции, които да работят за възпрепятстване на тези заплахи, които засягат и националната сигурност. Колегата му Делян Добрев обясни, че присъствието на България в списъка е административна тежест за българския бизнес поради целия ред, по който трябва да минават фирмите. Председателят на правната комисия Анна Александрова попита колегата си Александър Иванов как България от пример за борбата срещу тероризма и изпирането на пари е влязла в "сивия" списък и заради кого.

В отговор Иванов коментира, че през последните четири  години  Асен Василев от "Продължаваме промяната" е бил най-дълго управляващият финансов министър и трябва той да отговори защо сме в този списък.

Димо Дренчев от "Възраждане“ смята, че в стремежа си да ни извади от въпросния списък от Министерството на правосъдието може би малко са "пренатегнали" нещата и са отишли в другата крайност и бизнесът ще страда още повече. 

Предлаганото не цели да се създадат повече административни пречки пред българския бизнес, увери министърът на правосъдието Георги Георгиев. По думите му препоръка на FATF указва невъзможността осъдени престъпници или свързани с тях лица да имат влияние чрез капиталово участие във финансово-кредитни институции. Казвате, че това е престараване, как ще е престараване, попита той и отбеляза, че банките и застрахователните компании са обект на изключителни регулации в ЕС  И да жалеем как един осъден с влязла в сила присъда не може да бъде акционер в застрахователна компания, е съчувствие, което именно ни отведе в "сивия" списък, от който сега се мъчим да измъкнем, посочи министърът.

Поели сме ангажимент да прецизираме нещата, водещи са ДАНС, подчерта Георгиев. По думите му от една страна, трябва да покажем нормативно съответствие, от друга - ефективни механизми, които да функционират по качествен начин. Затова със серия от предложения в законопроекта сме аргументирали всяка от мерките, увери  той. Зачестяват случаите, в които българските банки срещат изключителни затруднения с разкриване на кореспондентски сметки, съответно на клиентски, в чужди банки, защото са част от юрисдикция, включена в "сивия" списък за пране на пари, аргументира важността на предлаганите законови промени министърът на правосъдието. Това водело до учредяване на дъщерни на български компании с други юрисдикции, които не са в този списък, с цел да се отговори на темповете на международната търговия.

Няма как да се борим ефективно срещу изпирането на пари, ако не можем ясно да дефинираме източника, произхода, съответните икономически или други свързаности на лицето, подчерта още Георги Георгиев.