„Продължаваме промяната“ предложи да се въведе енергийна вноска върху транзита на руски газ

„Продължаваме Промяната“ внася в Народното събрание три законопроекта, с които се въвежда вноска върху транзита на руски газ, решава се проблемът с изискванията за биоетанола в бензиновите горива и се намалява административната тежест за бизнеса чрез отлагане на въвеждането на нови изисквания за отчети за устойчивост на предприятията. 

Преди повече от година България наложи такси на руския газ. Тогава Унгария предупреди, че ще наложи вето на България за присъединяването ѝ към Шенген, ако таксата не бъде отменен, тъй като това „застрашава енергийните доставки за Унгария“.

Промените в Закона за контрол и прилагане на прилаганите ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, предвиждат въвеждане на енергийни вноски в размер на 20 лв. на мегаватчас за внос и транзит на природен газ с произход от Русия. Целта е гарантиране на енергийната независимост на страната и увеличаване на приходите в бюджета. Според изчисленията, от тази мярка в бюджета ще влизат около 3 млрд. лв. годишно, които няма да бъдат платени от българския бизнес и гражданите. Те могат да се разходват за политики в областта на здравеопазването, образованието и други приоритетни области. 

С изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници се включват етерите, произведени от биомаса, които са пропуснати в последните промени в този закон и създават опасност от криза на пазара на бензин от 1 март 2025 г., тъй като операторите не могат да отговорят на изискванията за блендиране на бензиновите горива с биоетанол. За този проблем алармираха от Българската петролна и газова асоциация.

Третият законопроект е за промени в Закона за счетоводството, с които се отлага с една година прилагането на европейски директиви, въвеждащи изискването за допълнително отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта. Причината е, че към момента все още липсва достатъчно практически опит в прилагането на стандартите за устойчивост както на европейско, така и на световно ниво.

Това възпрепятства значително набирането на данни и подготовката на нефинансови отчети от предприятията за изпълнението на т.нар ESG политики. Бизнесът в България, поради изброените обективни причини, не може да се подготви навреме за въвеждането на новите изисквания за нефинансово отчитане. Към днешна дата директивата е транспонирана от 18 държави членки, а други 11 все още не са я въвели в своето законодателство. Сред тях е и Германия, в която има силни призиви за преразглеждане на тези изисквания. Това се вижда от справка на сайта на Accountancy Europe (AE). За този проблем беше съобщено от Института на дипломираните експерт-счетоводители, уточняват от ПП в прессъобщението.